Френският министър-председател Себастиан Льокорню отново доказа, че пенсионната реформа е най-горещата политическа тема във Франция, като обеща да суспендира дълбоко непопулярната реформа от 2023 г., за да не позволи падане на правителството, пише БТА, цитирайки "Ройтерс".
Във вторник Льокорню предложи отлагане на реформата на президента Еманюел Макрон за след президентските избори през 2027 г., за да си гарантира ангажимент от страна на социалистите да не подкрепят вота на недоверие срещу него.
Трудно постигната след седмици на улични протести през 2023 г. и прокарана без гласуване в парламента, реформата предвижда постепенно повишаване на законовата пенсионна възраст до 2030 г. от 62 на 64 години.
Макар реформата просто да приближава Франция до други страни в Европейския съюз в това отношение, тя подкопава особено ценна социална придобивка и наследство от левицата, която през 1982 г., при управлението на президента Франсоа Митеран от Френската социалистическа партия, понижава пенсионната възраст от 65 на 60 години.
Къде се нарежда Франция в сравнение с други държави от ЕС?
Установената от закона пенсионна възраст във Франция е една от най-ниските в Европейския съюз. Средната пенсионна възраст в ЕС е 65 г. за мъжете и 64,5 г. за жените, като се очаква и двете да се повишат с по две години през следващите десетилетия според изготвения от Европейската комисия миналогодишен Доклад за застаряване на населението.
Благодарение на съчетанието от ранно пенсиониране и значителна продължителност на живота, французите са в пенсия по-дълго от жителите на повечето други страни. Данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че френските мъже обикновено прекарват 23,3 години в пенсия - повече отколкото в която и да е друга страна от ОИСР и значително повече от тези в Германия - 18,8 години.
Живеят ли френските пенсионери по-добре след пенсионирането си?
Пенсиите във Франция представляват по-голям дял от доходите, получавани от работещите преди пенсионирането им, отколкото в повечето страни, а пенсионерите се радват на един от най-високите стандарти на живот в Европа, ако се вземат предвид всички източници на доходи.
Въпреки това, щедростта има своята цена. Франция харчи 14,2% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за пенсии - значително над средните за ЕС от 11,7%, като само Австрия и Италия изразходват повече.
Тези разходи обаче спомагат за поддържането на ниска бедност сред възрастните хора: само 3,6% от френските пенсионери живеят в бедност при средно 12,5% за страните от ОИСР.
Всички ли имат полза?
Макар официалната пенсионна възраст да е ниска, реалното пенсиониране зависи от това колко дълго човек е плащал осигуровки в системата. Според реформата на Макрон до 2027 г. изискваният период за внасяне на осигурителни вноски трябваше да бъде увеличен от 42 на 43 години.
Това означава, че хората, които са започнали да работят по-късно - поради висше образование или прекъсвания - често работят след 62-годишна възраст. Всеки може да се пенсионира на 67 години с пълна пенсия, независимо от продължителността на осигурителния си стаж.
Според оценка на ОИСР французин, започнал работа на 22-годишна възраст, ще се пенсионира на 64,8 години - малко над средната стойност за ЕС от 64,5 години, но под тази в Германия - 65,8 години. Много хора обаче се пенсионират по-рано от установената от закона възраст. Във Франция средната пенсионна възраст на практика е 60,7 години при средно 64,4 години в ОИСР.
