Обезпокоени от мащабните военни разходи на Русия след инвазията ѝ в Украйна през 2022 г., Естония, Латвия и Литва изготвят планове за извънредни ситуации, включващи евакуация на стотици хиляди хора при възможно струпване на войски или атака от страна на Москва, съобщи агенция "Ройтерс".
Трите балтийски държави, които бяха анексирани от Съветския съюз по време на Втората световна война, от години предупреждават НАТО за риск от руска агресия, посочвайки зачестилите кибератаки, дезинформационни кампании и нарушения на въздушното пространство от руски изтребители и дронове.
Макар Москва да твърди, че няма намерение да напада страни от НАТО, Естония, Латвия и Литва удвоиха военните си бюджети след началото на пълномащабната война в Украйна и засилиха сътрудничеството си в областта на гражданската защита.
"Заплахите могат да бъдат различни," заяви Ренатас Позела, ръководител на литовската противопожарна служба, която участва в разработването на плановете. Според него сценарият може да включва поява на "могъща армия" по границите на Балтика, чиято цел да бъде превземане на трите държави в рамките на три дни до седмица.
Освен военна инвазия, обсъжданите рискове включват саботаж на комуникации и транспорт, масово навлизане на мигранти, вътрешни безредици сред рускоезичните малцинства и информационни провокации, които да предизвикат паника и бягство.
В Литва тази седмица се проведе учение за евакуация на сто души от столицата Вилнюс, но според властите реалните планове обхващат стотици хиляди. Половината от жителите, живеещи в радиус от 40 км от границите с Русия и Беларус - около 400 000 души, попадат в списъка на потенциално евакуируемите.
Град Каунас има готовност да приеме до 300 000 души, които ще бъдат настанявани в училища, университети, католически църкви и дори в градската арена, използвана за концерти. Подобни мерки се подготвят и в други населени места.
Властите вече са определили сборни пунктове, маршрути за евакуация, както и складове със запаси - включително постелки, тоалетна хартия и други базови нужди. Хората, които ще напускат с автомобили, ще бъдат насочвани към второстепенни пътища, за да се освободи главната инфраструктура за военни нужди.
"Това е послание към обществото - ние сме готови и планираме," коментира министърът на външните работи на Литва Кестутис Будрис, цитиран от Reuters.
Естония подготвя планове за настаняване на около 10% от населението си (140 000 души) във временни убежища, а останалите ще могат да се приютят при близки. В граничния град Нарва, където две трети от жителите са рускоезични, около половината от тях биха могли да бъдат евакуирани с помощта на държавата.
В Латвия държавната служба за пожарна и спасителни дейности изчислява, че до една трета от населението - приблизително 600 000 души - може да се наложи да напусне домовете си при криза.
"Планираме за всичко," обобщи Иварс Накуртс, заместник-ръководител на латвийската спасителна служба.
Балтийските правителства подчертават, че нямат намерение да изтеглят населението извън границите си, но поддържат постоянна координация с Полша по линия на Сувалския коридор - тясна и стратегически уязвима зона между Русия и Беларус, която е единствената сухопътна връзка на Балтика с останалата част от НАТО.
