В края на септември в Белия дом се разигра забележителна сцена: американският президент Доналд Тръмп се показа изключително словоохотлив и ентусиазиран, когато пред журналисти похвали своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган: „Имаме добри отношения. Той върши много добра работа в своята страна. Той е високоуважаван човек. Всички го уважават. Аз също го уважавам“. Но след похвалите се чу и нещо, което представлява огромно икономическо и геополитическо предизвикателство за Анкара: Тръмп поиска от Ердоган да спре да купува петрол и газ от Русия.
Този натиск беше засилен и от страните от Г-7. След виртуална среща в сряда седемте водещи западни индустриални държави – Германия, Великобритания, Канада, Франция, Италия, Япония и САЩ – обявиха съвместно, че е време „да се увеличи натискът срещу руския износ на петрол“. Целта е да се намалят приходите, с които Москва финансира войната си срещу Украйна.
Досега Турция не е реагирала на изявленията на Тръмп и исканията на Г-7. Това не е изненада, тъй като енергийната зависимост е най-уязвимата точка на южната съседка на България - Турция е изключително зависима от Русия по отношение на енергийните доставки.
Факти за енергийната зависимост на Турция
Според данни на турския регулаторен орган за енергийните пазари (EPDK) през миналата година 66% от турския внос на петрол и петролни продукти са били от Русия. Година по-рано, според водещия енергиен експерт Неждет Памир, този дял е бил над 68%, а в края на 2022 г. е бил 41%.
Увеличеният внос е пряко следствие от руската агресия срещу Украйна: Турция се възползва от факта, че Русия е под натиск поради санкциите на ЕС и предлага петрола си на цени, които на моменти са с до 15% по-ниски от международните пазарни цени. Спирането на вноса не само би застрашило сигурността на доставките за Турция, но и би отнело едно нейно важно (ценово) предимство. През 2024 г. доставките на природен газ от Русия са съставлявали 41% от целия внос на тази суровина. Руският газ се доставя в Турция главно чрез газопроводите „Син поток“ и „Турски поток“ по дъното на Черно море.
Според доклад на Камарата на турските машиностроителни инженери, делът на изкопаемите горива на енергийния пазар на страната през 2022 г. е бил около 84%, а този на възобновяемите енергийни източници – само 16%.
Каква е стратегията на Анкара?
Веднага след срещата на Тръмп с Ердоган Кремъл се изказа по въпроса. Говорителят Димитрий Песков подчерта, че газопроводите към Турция продължават да работят с „пълна мощност“. Няма да има прекъсване, докато тези доставки са „полезни“ за Турция. Песков подчерта позицията на Москва: „Турция е суверенна държава, която взема свои собствени решения по отношение на сътрудничеството с нас.“
Наблюдателите не очакват Турция да преустанови вноса на енергия от Русия през следващите години. Вместо това Анкара залага на стратегията за тиха диверсификация.
По време на последното посещение на Ердоган в САЩ държавната компания БОТАШ подписа два дългосрочни договора за разширяване на източниците си на природен газ: споразумение с американската компания Mercuria, която от 2026 г. за период от 20 години ще достави общо 70 милиарда кубически метра втечнен природен газ (LNG); освен това беше обявено предварително споразумение с Woodside Energy за 5,8 милиарда кубически метра LNG.
Усилия за диверсификация
Кадри Тастан, експерт по Турция от американската фондация German Marshall Fund, констатира, че през последните години турското правителство наистина полага големи усилия да диверсифицира източниците си, за да гарантира енергийната си сигурност. Същевременно то насърчава и местните енергийни източници, и по-специално възобновяемите енергии.
Според него новите споразумения със САЩ освен диверсификация имат и стратегически аспект. Тастан припомня, че политическите отношения със САЩ са били напрегнати през последните години. Приоритетът на президента Тръмп е да превърне Америка във водеща енергийна държава и да увеличи продажбите на изкопаеми горива като втечнен природен газ. Такива енергийни сделки биха могли да се превърнат в улесняващ фактор за преговори по други политически въпроси със САЩ, продължава наблюдателят. Тръмп води митническа война и тук покупките на втечнен природен газ биха могли да се използват като преговорен лост под мотото: „Вижте, ние купуваме повече втечнен природен газ от вас, затова бихте могли да ни отстъпите по други въпроси“. Освен със САЩ, през последните години Турция е подписала договори за втечнен газ и с Египет, Алжир, Катар и Нигерия.
Анкара е зависима от Москва и в областта на атомната енергия
Турция е силно зависима от Русия и по отношение на други енергийни източници. През 2022 г. страната е покрила 43% от нуждите си от кафяви въглища с руски внос. Освен това първата атомна електроцентрала Аккую в Южна Турция се строи от руската държавна компания Росатом.
Завършването ѝ се забавя постоянно поради санкциите срещу Русия. Според турския министър на енергетиката Алпарслан Байрактар, тя трябва да заработи през следващата година. Вероятно централата ще бъде напълно готова обаче чак през 2028 година.
По този начин Турция ще трябва и в бъдеще да изпълнява сложни акробатични номера с енергийните доставки: разкъсвана между Запада, който изисква санкции срещу Москва, и Русия, която засега остава най-важният ѝ доставчик на енергия.
Автор: Елмаз Топчу
