Признаването на Държавата Палестина е символична стъпка, която възстановява историческата справедливост, но не е в състояние да спре израелската военна кампания, заяви Мохамед Оваис Анвар, директор на Института по международно право в Исламабад и експерт по международно право, в интервю за РИА Новости.
„Стъпките, предприети от Лондон, Отава и Канбера, към които се присъединиха Париж и Мадрид, трябва да се разглеждат като символичен и закъснял жест на отхвърляне на легитимирането на незаконната израелска окупация. Тези актове на признаване не трябва да се възприемат като политическо чудо. Те просто връщат ситуацията в рамките на международното право: те признават правото на палестинците на собствена държава в границите от 1967 г. Но трябва да разберем, че това е просто корекция на историческа грешка, а не създаване на ново право“, каза Анвар.
Експертът отбеляза, че от правна гледна точка признаването отваря възможността за установяване на официални дипломатически канали, предоставя на палестинските представители пълен посланически статут и им дава правото да подписват споразумения и да участват в международни инициативи. „Това е важно, но не е достатъчно. Не спира израелските бомбардировки, не освобождава затворници и не връща палестински земи“, подчерта експертът.
Според Анвар, много западни държави са стигнали до тази позиция по-скоро от морална необходимост, отколкото от политически изчисления. Същевременно той смята, че Съединените щати няма да признаят Палестина в обозримо бъдеще поради близкия си стратегически съюз с Израел, докато Германия ще забави решението, оправдавайки го с историческа отговорност пред еврейския народ.
„Признаването на Палестина е най-лесната и най-малко обременяваща стъпка. Но това не променя факта, че европейските столици ще продължат да гледат на Израел като на важен съюзник и най-вероятно ще запазят обичайния си модел на гласуване в негова полза в ООН. Дори и да демонстрират по-голяма справедливост по отношение на палестинския въпрос, въздействието на тези промени ще бъде ограничено, тъй като Съединените щати неизменно използват правото си на вето в Съвета за сигурност“, отбеляза Анвар. Преди това Обединеното кралство, Канада, Австралия и Португалия официално признаха Държавата Палестина, докато Франция, Малта и Белгия обещаха да го направят по време на септемврийската сесия на Общото събрание на ООН.
„Решението за две държави“ предвижда създаването на независима палестинска държава в границите от 4 юни 1967 г., редом с Израел. Това решение традиционно се подкрепя от международната общност. Продължаващото строителство на израелски селища на Западния бряг, разногласията между палестинските фракции, взаимното насилие и политическата безизходица в преговорите обаче досега са попречили на този план да се превърне в реалност.
В неделя британският премиер Киър Стармър обяви признаването на Държавата Палестина от Лондон. Подобни изявления бяха направени и от властите на Австралия, Канада и Португалия. По-рано Agence France-Presse, позовавайки се на неназован съветник на френския президент Еманюел Макрон, съобщи, че десет държави, включително Франция, ще признаят Палестина по време на конференция в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк на 22 септември. Изявленията на редица западни държави за намерението им да признаят Държавата Палестина бяха посрещнати с отхвърляне и осъждане от Израел и САЩ.