В неактивни от години или просто забравени банкови сметки в Германия дремят милиарди евро. „В повечето случаи собствениците на сметката са починали и нямат наследници или пък номерът на банковата сметка не фигурира в никакви документи на починалия“, казва икономистът проф. Кристиан Клайн от университета в Касел пред АРД. Той също е изненадан от резултатите в ново проучване, поръчано от министерството на науката и образованието в Германия, което показва, че става дума за до 4,2 милиарда евро непотърсени пари. „Възможно е обаче да става дума за нелегални средства, придобити от пране на пари, от наркотрафик или друг вид престъпност, чиито собственици може и да се радват, че парите се смятат за забравени“, допълва експертът Клайн.
След 30 години банките закриват сметката
Една парична сметка се смята официално за забравена, когато банковата институция в продължение на години не е успяла да издири собственика ѝ и да установи контакт с него. „Трайно неактивните банкови сметки обаче се подлагат на многостепенна система за проверки и регистрация“, казва банков служител.
Ако все пак издирването на притежателя остане без резултат в продължение на 30 години, повечето банки закриват сметката. Но дори ако някой внезапно се обади след 45 години и успее правдоподобно да докаже правата си над сметката, банката е длъжна да му издължи парите.
Банките пазят мълчание
Банките обаче с неудоволствие говорят за тези пари, отбелязва АРД във връзка с това, че множество журналистически въпроси относно този проблем, останали без отговор. „Усеща се сякаш някакво неудобство от това, че банката държи нечии пари, но не знае чии са. А всъщност проблем в това няма“, казва Торстен Хьохе, представител на Германския съюз на частните банки пред АРД. Според него в Германия е съвсем ясно регламентирано какво се прави, когато банковият институт загуби връзка с клиента си и какви усилия трябва да положи.
Има ли право държавата да използва парите
Милиардите евро, които лежат забравени по банкови сметки, разбира се пораждат и различни апетити – включително от страна на германското правителство. В коалиционния договор на сегашното правителство например е записано следното: „Ние насърчаваме социалните иновации и за тази цел използваме средства от безстопанствени сметки в револвиращ фонд“. (Вид паричен фонд, който се попълва сам чрез различни приходи и след това може да използва този капитал отново за нови проекти или за финансиране на други дейности – бел. ред.) За да може федералното правителство да създаде такъв фонд обаче, банките би трябвало да предоставят парите на държавата.
А те смятат това искане за проблематично. „Ние имаме сключен договор с клиента и не мисля, че от нас може да се очаква да предадем тези средства в нечии други ръце. Освен това, разбира се, винаги има неприятен привкус, когато държавата слага ръка на частни имущества“, казва правният експерт Торстен Хьохе.
На други места в Европа обаче има примери как подобно сътрудничество между банките и държавата може да функционира без проблеми. Икономистът проф. Клайн дава за пример Великобритания, където с подобни „забравени“ банкови средства се финансира един социален фонд и то доста успешно.
Проблемът ще става и по-голям
А проблемът със забравените банкови сметки в бъдеще вероятно ще става още по-голям. Това се дължи на факта, че хората обслужват все повече банковите си сметки онлайн. А за тях няма спестовни книжки или
други документи на хартия, които да напомнят за парите, дори когато притежателят на сметката е починал.
Има и случаи, когато забравен ПИН-код пречи да се актуализира компютърното приложение с банковата сметка. Много от подобни данни в наши дни се намират вече само върху смартфоните на хората, а достъп до тях невинаги има друг човек. Актуалните данни в Германия сочат, че от наличните общо 110 милиона дебитни банкови сметки вече над 70% от тях се обслужват само онлайн.
Автор: Кристоф Дьор ARD
