Русия и 3 март… Историкът Румен Дечев пред ФАКТИ (ВИДЕО)

Нашето преподаване на история, особено в училищния курс, в миналото акцентираше на една схема кратка, възхваляваща съответните действия - Априлско въстание, кланета, намеса на Русия, Цариградска конференция и в крайна сметка войната. Много опростено. Този подход не дава представа за тази сложна мрежа от събития и зависимости, които влияят върху събитията. Виждаме, че тази схема сега се използва в един отрицателен смисъл. Приема се, че Русия се е намесила, но се казва: „Тя го направи в свой собствен интерес, за да завоюва проливите, Цариград… Изобщо не е мислила за освобождение на България, даже е окупирала в България, но без да съществува България по онова време.“ Това отразява нов геополитически аспект. Всички събития исторически се преценяват от официалната трактовка, с която са свързани и медиите в голяма степен, от конюнктурата на момента. Ние дължим освобождението си на една страна. В момента цялата тази пропагандна кампания, изключвам малкото острови, от които се чува трезва мисъл, се насочени към това колко лоша е била Русия като ни е освободила. Това е абсурд. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ историкът Румен Дечев.

„Как се развиват събитията. Ще отворя една скоба да кажа, че на този тип произволни интерпретации съдейства слабата историческа култура на българското общество. Тя е била щампована винаги. След освобождението още. Понеже на власт идват революционерите, което е едно от теченията на българското възраждане, което – по мое мнение, не е най-важното. Те интерпретират нещата така, че въстанието е било в основата и то е успяло да предизвика тази война, която дава освобождението на България. Датата 3 март се чества почти непосредствено след освобождението до края на Втората световна война, даже до 1949 година. Дори по времето на Втората световна война, когато ние макар пряко да имаме дипломатически отношения с наследника на Русия – СССР, но руските участници във войната, които са били емигранти в България след Октомврийската революция, получават пенсии, макар че България е съюзник на Германия. На никого не му е минало и през ума дори да забранява този празник и да го отменя", добави той.

„Мисля, че е време в обществото да се повдигне въпросът за хуманитарните науки, които задължително да се изучават във всяко едно висше учебно заведение. Най-истинската дисциплина, която трябва да се изучава, е българската история и общата история. Трябва да има подготовка по история колкото и да приемем, че тя ще бъде форматирана в идеологически план. Но според мен все пак неща от историята ще предизвикат дискусия, интерес и мислене. Усвояването на историята по един начин се разглежда от едно дете, от един юноша и по съвсем по друг начин, когато един човек е над 20 години“, добави историкът.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.