Проф. Даниела Бобева пред ФАКТИ: Криптовалутите са рискови операции, но хората ги търсят (ВИДЕО)

Криптовалутите работят на принципа на търсенето и предлагането. Това са рискови операции, но хората ги търсят. От малък финансов сектор, това се превърна в огромен сектор. 260 млрд. долара е оборотът за последното денонощие. Толкова пари са обърнати в тази търговия. В този смисъл фирмата „Нексо“, за която се шуми, не е изключение. Масово има повече идентификация на нещата и самият сектор е против прането на пари. Криптовалутите са един свободен пазар, който дава шанс на хора от по-малки страни да направят пари. В този смисъл традиционният финансов сектор трудно прощава, когато някой друг прави много пари. Вече виждаме и политики на централните банки в това отношение. Първоначално големите банки обвиняваха криптовалутите, а сега виждаме, че банките искат да направят собствена виртуална валута. Дигитализирането на валутите е процес, който върви. Китайският юан вече го прави. От едно първоначално отричане, дигиталните валути вече се вграждат във финансовата система. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ финансистът проф. Даниела Бобева.

„Чувам желание от компании в тази сфера, визирам търговията с криптовалути, за създаването на някаква форма на регулация, защото така те ще се придобият идентичност. Но това е сфера за много грамотни рискови играчи и за неграмотни такива, които не си правят труда да четат условията, за да знаят какво може да загубят“, добави тя.

Според нея т.н. „Зелен преход“ е хубаво нещо, но трябва да се осъвременява. Проф. Бобева също така е на мнение, че банките ще се дигитализират, защото това е бъдещето.

„Няма как да спрем това, което е на пазара, а то просто ще се развива. Посланикът на Китай скоро изнесе много интересна лекция как работят по тези процеси в неговата страна. А ние, в ЕС, започнахме май погрешно. И това е така, защото гледаме на „Зеления преход“ не като цивилизационен преход, а като нещо спуснато отгоре. Всичко се превърна в разпределението на едни пари. А те се дават за неща, които ние не искаме да изпълняваме, но искаме парите. Примерно, знаете ли, че Люксембург е страната с най-много въглеродни емисии. Иначе Люксембург е сочена като бижуто на Европа, но… В България сведохме този преход до Плана за възстановяване и устойчивост, а този план е вече ужасно остарял. Макроикономическата му рамка е сгрешена. Имаме нужда от нов. Ние сме някак зле с числата, защото действаме повече на чувства, а не се базираме на числа. Започнахме да правим „Зеления преход“ с наши пари, а дали трябваше…“, добави проф. Бобева.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.