Първоначалната реакция в Близкия изток към меморандума между САЩ и Иран беше предпазлива, защото този меморандум създава времева рамка, условия и среда за продължаване на преговорите по ядрената програма на Иран, които бяха прекъснати на 28 февруари, когато САЩ и Израел нанесоха първите удари. Този меморандум е глътка въздух и успокоение както за страните от Персийския залив, които понесоха сериозни последици от конфликта, така и за световната икономика. Но той не е гаранция за успех и не е гаранция, че в Близкия изток ще бъде постигнат траен и устойчив мир. Това е рамка за възобновяване на разговорите, които да се водят не под дулото на оръжията, а чрез дипломация и преговори. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ журналистът Диана Хусеин.
„Когато човек прочете тези 14 точки от споразумението, дори без да следи в детайли международната политика, остава с усещането, че именно САЩ са страната, която прави повече отстъпки и поема повече ангажименти. Иранската страна получава дивиденти още сега и веднага. От стратегическа гледна точка ползата за САЩ е свързана основно с принципния ангажимент на Иран, че няма да разработва ядрена програма за военни цели. Но това е позиция, която Техеран е заявявал и в миналото. Освен това въпросът тепърва ще бъде предмет на преговори през следващите два месеца, което означава, че ключовите теми остават отворени за бъдещи дискусии“, сподели още гостът.
„От другата страна виждаме как Иран получава конкретни ползи още в началото на процеса. Позволява му се да изнася петрол, премахват се част от ограниченията върху търговията с петрол, а замразените ирански активи постепенно ще бъдат размразявани съобразно договорената рамка на преговорите. От тази гледна точка е повече от ясно, че на този етап от конфликта, който далеч не е приключил, Иран е страната, която записва повече точки в своя актив“, добави Хусеин.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.
