И американската, и иранската страна са с максималистични позиции, които по-скоро служат като отправна точка за начало на преговорите. Вие казвате вашата цена, ние казваме нашата, „смеем се“ взаимно и след това започваме да говорим сериозно. И двете страни издигат очевидно неприемливи за другата страна искания с цел на един по-късен етап да се стигне до някакъв консенсус. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ политологът Мариян Карагьозов.
„При предишните кръгове от преговори иранската страна категорично отказваше да отстъпи от ядрената си програма. Очертаваше се, че това е суверенно право на Иран и че не може да се говори за прекратяване на ядрената програма. Сега това вече частично присъства в плана на Тръмп – Иран да се откаже от обогатения уран, тези около 450 кг да бъдат предадени, както и да се демонтират няколко ядрени обекта. За Иран тези условия не изглеждат особено приемливи. Планът на практика означава – според американските медии – да се позволи на американски компании да продават обогатено ядрено гориво за централата в Бушер“, добави гостът.
„Защо Иран си позволява да откаже толкова категорично американското предложение? Вероятно иранското ръководство смята, че има предимство в ситуацията по няколко причини. Първо – степента на „болка“, която може да понесе. За разлика от САЩ, където дори няколко убити войници са сериозен вътрешнополитически проблем, в Иран не е така. На второ място – война на изтощение. Има данни според американските медии, че тя струва около 40 милиона долара на час на САЩ – това е милиард долара на ден. От 20 февруари досега са похарчени около 25 милиарда долара. Въпреки огромния бюджет на Пентагона, те са принудени да искат от Конгреса допълнителни средства. Това се превръща и във вътрешнополитически въпрос между републиканци и демократи в САЩ“, добави Мариян Карагьозов.
„Иран много добре осъзнава, че „болката“ от по-скъпите енергийни цени ще започне тепърва да се усеща и другаде. Ако си го представим като хълм – ние сме още в подножието, защото тези процеси имат голямо забавяне. При доставките и преработката на петрол има технологично време – петролът достига пазара чак след около 25 дни. В момента цените отразяват само част от тези флуктуации. В следващия месец, когато саудитското производство спадне с около 20%, а терминали в Катар са повредени и ще трябва време да бъдат възстановени, цените ще продължат да се покачват. Затова Иран разчита, че времето работи в негова полза“, разкри още Мариян Карагьозов.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.
