Ние – от "Гражданско движение за президентска република", имаме намерение да организираме колкото се може повече хора, за да можем да съберем подписи за референдум за президентска република. Сега се организираме с хора, които да започнат събирането на подписите за свикването на референдум. Целта е подписите да не бъдат колкото е изискването по закон – 400 000, а да бъдат близо до милион, за да стане ясно на тези, които се определят като политическа класа, че това се иска от хората. Предвиждаме подписката да започне през пролетта. В рамките на три месеца ще се организираме, за да съберем тези подписи – разбира се, ако няма някакви форсмажорни обстоятелства. През август месец те да бъдат внесени в Народното събрание, за да поискаме национален референдум. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Красимир Янков от Гражданско движение за президентска република.
„Въпросът ще бъде: „Да бъде ли България президентска република?“ Планираме това да се случи по време на президентските избори – тогава, когато хората ще избират държавен глава. Така Централната избирателна комисия ще може да проведе едновременно изборите и референдума, тъй като общо те струват над 100 милиона лева. Такъв е нашият план. Да видим доколко ще можем да се организираме“, каза гостът.
„Ние сме наясно, че политиците и тези, които са във властта или очакват да бъдат във властта, ще бъдат против. На тях им е угодно в тази система. Имаме за пример Румъния, която през 2003 г. направи национален референдум и прие разширени правомощия на президента. Президентът Траян Бъсеску проведе реформи и така Румъния, която изоставаше и беше в по-лошо състояние от България, сега ни изпревари – с по-висок стандарт и повече инвестиции. А инвестициите са точният измерител – в коя страна има среда за предвидимост, ред и правила, които се спазват“, добави Янков.
„Със сигурност партиите и ангажираните в държавната администрация ще са против една президентска република – модел на управление, при който е ясно в чии ръце е властта, а отговорността е ясно разпределена. Самият върховен главнокомандващ, държавен глава, ще определя изпълнителната власт и така няма да бъде заложник на партиите. Един мажоритарно избран президент няма интерес от раздута администрация, обрасла с партийни назначения, работещи не за гражданите, а за гласове. Държавният глава в президентска република ще има интерес от ефективна, високоплатена, но по-малка администрация, която да работи в услуга на гражданите. Защото той се отчита като мажоритарно избран – пред хората, а не пред партийните договаряния или сделки, включително и при номинирането му. Когато имаме мажоритарен избор за човек, в когото ще бъде реалната власт, тогава и активността ще бъде много висока. Този, който спечели, ще трябва да получи над 50% от подкрепата. Ето това няма да се хареса на партиите, защото никоя от тях не може да издигне човек, който да получи такава подкрепа. Дълбоко вярвам, че никой от настоящите политици, които сега са на власт, не може да постигне такова признание. Дори колективно не могат да произведат подкрепа от над 50% при днешната активност. А когато се гласува за президент, макар и без реална власт, активността е близо 70%, а не 30% и няколко, както е при парламентарни избори“, сподели още гостът.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.
