Развитието на вятърната енергия все по-често се превръща в тема на обществени дискусии. Наред с въпросите за енергийната сигурност, икономиката и бъдещето на енергийния микс, особено силно присъстват опасенията за въздействието на вятърните паркове върху природата.
Но доколко тези притеснения се основават на научни данни и доколко са резултат от общи представи, страхове или недостатъчна информация?
Точно тук ролята на науката става решаваща.
Проф. Павел Зехтинджиев от Българската академия на науките, професор по екология и опазване на екосистемите в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, подчертава необходимостта решенията да се основават преди всичко на доказана експертиза:
„Бих искал решенията по отношение на въздействието или преценката за въздействието на вятърната енергия върху околната среда да се взимат само въз основа на съществени и доказани научни данни, възгледи и квалификация, а всички останали мнения могат да бъдат приемани като допълнителна информация. Трябва да се научим да ценим научната експертиза и звания и да уважаваме натрупаното в науката познание.“
Тази позиция поставя един важен принцип: въздействието на вятърните паркове върху околната среда не трябва нито да се подценява, нито да се преувеличава.
Няма универсален отговор, който да важи еднакво за всяко място.
Оценката трябва да бъде конкретна и да отчита географското разположение, особеностите на екосистемата, миграционните маршрути на птиците, наличието на защитени видове, характеристиките на проекта и натрупаните научни данни.
Именно затова оценките за въздействие върху околната среда, предварителните теренни проучвания, последващият мониторинг и използването на нови технологии имат ключово значение при планирането и експлоатацията на вятърни паркове.
Съвременните методи позволяват все по-точно наблюдение на природната среда. Данните могат да покажат къде съществуват реални рискове, къде са необходими допълнителни мерки и къде опасенията не се потвърждават от наблюденията.
Така дебатът може да бъде изведен от сферата на предположенията и пренесен върху основата на измерими факти.
Какво показва опитът на други европейски държави?
Дебатът за вятърната енергия не се води само в България. В редица европейски държави секторът вече е достигнал мащаб, който позволява резултатите да бъдат оценявани не само чрез прогнози, а чрез реални данни.
Дания е един от най-ясните примери. През 2025 г. 92,4% от произведената в страната електроенергия идва от възобновяеми източници, като вятърната енергия има водеща роля.
В Испания вятърната енергия през 2025 г. отново е водещата технология в националното производство на електроенергия. Тя осигурява 58 801 GWh, или 21,6% от общото производство, а възобновяемите източници като цяло достигат над половината от електроенергийния микс.
И Португалия показва висока степен на интеграция на възобновяемата енергия. През 2025 г. 82,9% от електроенергията в страната е произведена от възобновяеми източници, основно водна и вятърна енергия.
Различен модел следва Великобритания, която поставя особен акцент върху офшорната вятърна енергия. В края на 2025 г. страната разполага с около 16,65 GW инсталирани офшорни мощности, а през 2026 г. чрез нов търг са договорени още 8,4 GW проекти.
Тези държави не доказват, че всеки вятърен проект е автоматично подходящ или че не съществуват екологични рискове.
Те показват нещо друго:
вятърната енергия може да бъде развивана в голям мащаб, когато решенията се основават на дългосрочно планиране, ясни процедури, модерна електроенергийна мрежа, научна експертиза и постоянен екологичен мониторинг.
Този опит е важен и за България.
Въпросът не е дали страната трябва механично да копира Дания, Испания, Португалия или Великобритания.
България има различна природа, различна електроенергийна система и различни регионални условия.
По-важният въпрос е дали решенията ще бъдат вземани на основата на измерими данни и научна оценка, или предимно под влияние на страхове, слухове и предварително изградени представи.
Опасенията трябва да бъдат проверявани, а не игнорирани
Обществените притеснения не трябва да бъдат подценявани.
Когато хората имат въпроси за птици, шум, пейзаж, земеделие или въздействие върху местната природа, тези въпроси заслужават отговор.
Но отговорът не трябва да бъде нито автоматично „няма проблем“, нито автоматично „проектът е опасен“.
Научният подход означава всяко твърдение да бъде проверено.
Къде минават миграционните коридори?
Какви видове се срещат в конкретния район?
Какъв е реалният риск за тях?
Какви мерки могат да бъдат приложени?
Има ли данни от предишни наблюдения?
И какво показва мониторингът след изграждането на съоръженията?
Само при такъв подход може да се направи реална оценка на риска.
Науката като основа за решенията
Основният въпрос следователно не е дали в обществото съществуват опасения.
Те са естествена част от всеки голям инфраструктурен проект.
По-важният въпрос е:
Подкрепени ли са тези опасения от достатъчно научни доказателства?
Когато се вземат решения за развитието на вятърната енергия, те трябва да бъдат основани на научни изследвания, професионална експертиза и реално наблюдение на околната среда.
Само така може да се намери баланс между използването на природния енергиен ресурс и необходимостта от ефективна защита на природата.
Защото устойчивото развитие не означава да се избира между енергия и природа.
То означава решенията да бъдат вземани така, че и двете да бъдат защитени.
Това е и един от основните въпроси, които поставя предстоящият документален филм:
„ВЯТЪР - ПОВЕЧЕ ОТ ЕНЕРГИЯ“
Филмът разглежда вятърната енергия не само като технология, а като тема, в която се срещат наука, природа, общество, икономика и бъдещето на енергийната система.
