Предвид скъпия бензин, спестяването от разходи за гориво чрез монтиране на газова уредба се превърна в една от още по-предпочитаните тактики за българския шофьор. У нас пропан-бутанът отдавна се е доказал като истински спасителен пояс за семейния бюджет, особено при сериозен ежедневен пробег. Без значение дали става въпрос за таксѝ, работен бус, тежък високопроходим автомобил или малка градска кола, икономическата логика е желязна – цената на километър пробег е осезаемо по-ниска.
На фона на непредвидимите пазари, логистичните предизвикателства и постоянните флуктуации в цените на петролните деривати, родните водачи развиха нов навик. За да си вържат гащите срещу неочаквани скокове по бензиностанциите или евентуален недостиг, много хора предпочитат винаги да поддържат резервоара пълен догоре. И докато при стандартните превозни средства това е напълно резонно, при колите на газ се задейства един доста коварен капан.
Работата е там, че горивото в резервоара на газифицираната машина се изразходва със скоростта на костенурка. Моторът стартира на течно гориво, достига оптимална работна температура и автоматично преминава на алтернативното захранване, оставяйки щатната горивна уредба да почива в дълбок зимен сън. Огромна грешка е обаче да се мисли, че тази система няма нужда от грижи, а собствениците обикновено се сещат за това едва когато колата започне да "кашля" и да губи мощност.
Истината е, че този тип превозни средства не спират да бъдат конструирани за работа с традиционното гориво. Цялата периферия – от резервоара, през помпата, магистралите, та чак до фините инжектори – е там и изисква адекватна кондиция. Проблемът се корени в това, че течността застоява с месеци. Когато се кара предимно на газ и се презарежда рядко, горивото буквално старее, губи октановото си число, окислява се и започва да отделя смолисти лепкави утайки.
Първият ясен сигнал за тревога е острата, неприятна миризма от ауспуха веднага след студено палене, тъй като застоялият коктейл просто не изгаря качествено. Верижната реакция продължава с трудно и мъчително стартиране сутрин, последвано от досадно прекъсване на мотора. Запушените от нагари дюзи спират да пулверизират прецизно, което води до мудна реакция при натискане на педала на газта и сериозен спад в динамиката. Освен това, лошата смес неминуемо вдига разхода на гориво и бълва тонове вредни емисии, докато вътре в детайлите необезпокоявано се развива тиха и разрушителна корозия заради кондензиралата влага.
За да се пресекат тези главоболия, на помощ идват специализираните флуиди, разработени конкретно за специфичния режим на работа на газифицираните двигатели. Продукти от типа Gasoline System Cleaner LPG са създадени именно с цел да консервират и предпазват компонентите, които стоят бездействащи през по-голямата част от времето. Тяхната задача е много по-комплексна от тази на обикновените почистващи препарати.
Формулата действа на принципа „три в едно“. Веднъж сипана в резервоара, тя моментално се хомогенизира с наличното гориво и започва нежно да разгражда натрупаните катрани по инжекторите, което е критично важно както за класическите мотори, така и за модерните агрегати с директно впръскване. Освен чиста механична грижа, добавката действа като мощен стабилизатор – тя "заключва" свойствата на течността, спира окислителните процеси и не позволява на горивото да остарее дори след дълъг престой. Не на последно място, по стените на резервоара и тръбопроводите се образува фин микроскопичен филм, който спира ръждата в зародиш.
Употребата на такъв тип автохимия е максимално улеснена и спестява скъпи и времеемки посещения в сервиза за демонтаж и ултразвуково чистене на дюзи. Едно флаконче от 300 мл е напълно достатъчно за третирането на до 75 литра гориво, като просто се излива в гърловината преди зареждане. Тази малка инвестиция гарантира, че когато се наложи колата да покаже пълния си потенциал на бензин, тя ще реагира безкомпромисно, тихо и икономично.
