Китайската мисия „Чан'е-6“, първата, която върна проби от обратната страна на Луната, вече е влязла в историята. Аналите вече са изпълнени с открития на учени, изучаващи това, до което земната наука преди това не е могла да се докосне. Първоначалните изследвания на тези уникални проби разкриха неизвестни досега глави в историята на геологията на Луната и, както се оказва, хвърлиха светлина върху ранната история на Слънчевата система и ни доближиха до разбирането на произхода на водата на Земята.
Мястото за кацане на спускаемия модул „Чан'е-6“ беше избрано в рамките на гигантския кратер „Аполо“ в басейна Южен полюс-Айткен, който заема една четвърт от цялата обратна страна на Луната. Това е идеално място за събиране на отломки от метеорити, падащи върху Луната, както и скали, откъснати от дълбоката кора и мантия. Сондирането на Луната все още не е достъпно за човечеството, така че трябва да разчитаме на това, което естествените процеси са оставили след себе си.
В скорошно проучване екип от учени от Китайската академия на науките съобщи, че след като са проучили 5000 фрагмента, върнати от далечната страна на Луната, те са се натъкнали на нещо неочаквано. Анализът на лунния реголит се фокусира върху оливин, силикатен минерал, съставен от магнезиеви и железни съединения, типични за вулканични скали, продукти от ударно топене и метеорити. Използвайки сканираща електронна микроскопия, микроанализ с електронна сонда и масспектрометрия с вторични йони, няколко фрагмента от оливина са избрани от пробите за по-подробно проучване.
Анализът разкрива наистина сензационно откритие: седем фрагмента от оливина са химически идентични с минералите от CI хондрити - вид въглероден хондрит, наречен Ивун (кръстен на мястото, където е открит първият такъв метеорит). Тези фрагменти имат порфирна структура - оливинови кристали, вградени в стъкловидна матрица, което показва бързо топене и втвърдяване след удар на метеорит. Химични и изотопни изследвания, включително оценка на съотношенията желязо-манган, никелов оксид, хромов оксид и изотопи на кислород и силиций, разкриват, че тези проби са несъвместими с известни лунни или земни скали. Това показва, че материалът е доставен от космоса.
Съставът на пробите съвпада идеално с този на CI хондритите, които преди това са се сблъсквали с Луната, са се разтопили при удара и са запазили химичния си състав в продължение на милиарди години. CI хондритите са най-богатите метеорити на вода и летливи вещества, съдържащи до 20% хидратирани минерали; те са порести, „мокри“, меки и крехки. Поради това те рядко оцеляват при навлизане в земната атмосфера (по-малко от 1% от всички такива метеорити са открити на нашата планета) и не се е очаквало, че ще оцелеят при по-високите скорости на удара на лунната повърхност, където няма атмосферно съпротивление.
Това откритие бележи първото потвърдено откриване на отломки от CI хондрити на Луната. CI хондритите очевидно са бомбардирали Луната в началото на историята на Слънчевата система и фрагменти от такива удари са запазени в лунния реголит. За разлика от Земята, липсата на атмосфера на Луната може дори да е помогнала за запазването на тези крехки материали. Анализът показва, че CI хондритите може да представляват до 30% от метеоритната „колекция“ на Луната. Тези метеорити имат състав, подобен на скалите от астероиди като Рюгу и Бенну и се смята, че са част от ранната Земя и Луна с изобилие от летливи вещества и вода, предоставяйки по-пълен отговор на въпроса за произхода на водата на нашата планета.
