Английската Висша лига днес е синоним на блясък, милиарди и интрига, но нито един съвременен сезон не може да стъпи на лудостта, разиграла се в елита на Острова през пролетта на 1972 година. Към настоящия момент, когато битката за челото в Англия отново се затяга, историците напомнят за златния стандарт на драмата – сезон 1971/1972 в старата Първа дивизия. Това е кампанията, в която четири отбора имат реален шанс за титлата до самия финал, а краен победител се оказва непретенциозният Дарби Каунти, воден от гениалния Брайън Клъф.
Голямата четворка в брутална хватка
В края на април и началото на май 1972 г. футболна Англия е пред инфаркт. Четири титана крачат рамо до рамо, а точковата система (тогава се присъждат само по 2 точки за победа) прави класирането изключително сгъстено. В играта за ценния трофей са:
- Дарби Каунти – скромният провинциален тим, който мечтае за първа титла в историята си.
- Лийдс Юнайтед – водената от Дон Реви машина, която по същото време гони дубъл с Купата на Англия.
- Ливърпул – възраждащият се гранд под ръководството на великия Бил Шенкли.
- Манчестър Сити – воден от тандема Джо Мърсър и Малкълм Алисън, устремен към върха.
Лудостта е пълна, тъй като заради отложени мачове и финала за ФА Къп, отборите не завършват сезона по едно и също време.
Шампиони от плажа в Майорка
На 1 май 1972 г. Дарби Каунти изиграва последния си мач за сезона, побеждавайки Ливърпул с 1:0. С този успех „овните“ събират 58 точки и оглавяват таблицата. Сезонът за тях обаче е приключил, а съдбата им вече не е в техните ръце. Дарби Каунти има само една точка преднина пред Ливърпул и Лийдс, на които им предстои да изиграят по още един отложен мач цяла седмица по-късно – на 8 май.
Мениджърът Брайън Клъф решава, че няма смисъл отборът да тренира под напрежение, и изпраща целия състав на почивка в испанския курорт Майорка. Клъф умишлено иска момчетата му да пият бира на плажа и да не мислят за футбол. Самият той заминава със семейството си на почивка в Сицилия.
Инфарктният 8 май: Драмите в последната секунда
На 8 май 1972 г. Англия приковава очи в два стадиона. Сметката е проста: ако Лийдс завърши поне наравно срещу Улвърхемптън, става шампион поради по-добра голова разлика. Ако Лийдс загуби, Ливърпул може да грабне титлата с победа при гостуването си на Арсенал.
Случва се невъзможното. Изтощеният тим на Лийдс, който само два дни по-рано е спечелил Купата на Англия срещу Арсенал, претърпява шокираща загуба с 1:2 от Улвърхемптън на „Молиню“. По същото време на „Хайбъри“ Ливърпул на Бил Шенкли натиска яростно, но стига само до драматично равенство 0:0 срещу Арсенал, като редовен гол на младия Джон Тошак за мърсисайдци е скандално отменен заради засада в края.
Така, без дори да обуват бутонките в съдбовния ден, играчите на Дарби Каунти научават по радиостанцията на плажа в Майорка, че са новите шампиони на Англия. Те завършват с 58 точки, следвани от Лийдс, Ливърпул и Манчестър Сити с по 57 точки.
Вторият фокус на Клъф: Чудото с Нотингам Форест през 1978 г.
За мнозина критици триумфът на Дарби Каунти е чиста случайност, но Брайън Клъф доказва, че е гений, като повтаря абсолютно същия сценарий само шест години по-късно с друг скромен провинциален тим – Нотингам Форест.
През 1977 г. Клъф вкарва Нотингам в елита на Англия, а през следващия сезон 1977/1978 извежда скромния клуб до първата и единствена титла в неговата история. За да бъде шокът за традиционните грандове пълен, Нотингам Форест печели шампионата с преднина от цели 7 точки пред Ливърпул, записвайки невиждана серия от 42 поредни мача без загуба. На базата на този успех, в следващите две години (1979 и 1980) Клъф и неговият асистент Питър Тейлър покоряват Европа, печелейки два пъти поред КЕШ (днешната Шампионска лига) — постижение, което Нотингам Форест има и до днес, оставяйки вечен паметник на златната ера на английската футболна романтика.
