Бруно Фернандеш, капитанът на Манчестър Юнайтед, изтъкна положителното влияние на Майкъл Карик, откакто той пое треньорския пост, наследявайки Рубен Аморим. Португалският полузащитник вярва, че новият треньор е научил отбора „да намира начин да печели“.
След пристигането на Майкъл Карик, бивш играч на Манчестър Юнайтед, „червените дяволи“ записаха седем победи в 10 мача, което им позволи да се изкачат до третото място във Висшата лига. Запитан за въведените промени, Бруно Фернандеш обясни, че Карик е дал на отбора способността да реализира възможностите си и да си осигурява резултати. В изявление за Men In Blazers, португалският национал подробно описа промените.
„Очевидно, променихме някои неща. Той смени позициите на някои играчи, опита различни формации. В крайна сметка започнахме да вкарваме голове. Знаехме, че създаваме много положения. Мисля, че по отношение на създаване и голови възможности бяхме сред най-добрите, когато Рубен Аморим беше тук, но не завършвахме атаките“, заяви той, подчертавайки и подобренията в защитата: „Започнахме да бъдем по-компактни в защита. Разбрахме, че има моменти, в които трябва да страдаме, защото не бяхме, да кажем, в отличен момент.“
За Бруно Фернандеш мачовете срещу Манчестър Сити и Арсенал са били решаващи: „Мисля, че мачът с Манчестър Сити беше най-добрият, който изиграхме. Срещу Арсенал не направихме най-добрия мач, но извлякохме максимума от него. Намерихме начин да спечелим мача. Понякога големите клубове трябва да намерят начин да печелят, независимо дали е по блестящ начин или не, трябва да намериш начин да постигнеш резултати.“
31-годишният полузащитник е ключова фигура в това възстановяване, като е допринесъл с три гола и девет асистенции във Висшата лига от пристигането на Карик. С оставаща само още една година от договора си, Бруно Фернандеш показва, че е доволен в Манчестър.
„Чувствам се като у дома си в Манчестър. Децата ми се чувстват като у дома си тук. Чудесно е за мен да съм на място, където децата ми могат да се наслаждават толкова много и да се чувстват толкова у дома си, колкото се чувстват в Манчестър“, призна той, завършвайки с хумористична нотка: „Чувствах се като манкунианец, докато не чух децата си да говорят английски с акцент и тогава разбрах, че не съм толкова, колкото те.“
