Българските спортисти записаха втората най-успешна за страната в историята зимна Олимпиада като брой спечелени медали на Игрите Милано-Кортина 2026, предаде БТА.
Сноубордистът Тервел Замфиров и биатлонистката Лора Христова заслужиха бронзови отличия, а родните атлети направиха още четири класирания в топ 10 в отделните дисциплини.
Това е значителен прогрес в сравнение с Пекин 2022, когато единствено скиорът алпиец Алберт Попов попадна сред първите десет, като завърши девети в слалома.
20-годишният Замфиров заслужи място на почетната стълбичка още във втория състезателен ден на 8 февруари в паралелния гигантски слалом в Ливиньо и донесе първо отличие за страната след Торино 2006, когато Евгения Раданова стана вицешампионка на 500 метра в шорттрека отново на италианска земя - в Торино.
Три дни по-късно 22-годишната Христова финишира трета в индивидуалния старт на 15 километра в Антхолц-Антерселва.
Така със завоюваните два медала българските състезатели се доближиха до най-доброто представяне на зимни Игри от Солт Лейк Сити 2022, когато родните атлети се качиха три пъти на подиума.
Екатерина Дафовска остава единствената олимпийска шампионка, след като триумфира в индивидуални старт на 15 километра в биатлона в Нагано 1998.
Първият медал за България носи през 1980 година Иван Лебанов - бронз в ски бягането на 30 километра. Бронзово отличие има Ирина Никулчина от Солт Лейк Сити 2002 от преследването на биатлона.
Раданова остава най-успешната като брой спечелени отличия - три в шорттрека - сребро на 500 метра и с бронз на 1500 метра в Солт Лейк Сити 2002 и отново сребро от Торино 2006.
България вече има общо осем медала от зимни Олимпиади - 1 златен, 2 сребърни и 5 бронзови.
Алпийският сноуборд определено оправда очакванията, с оглед на серията от призови класирания през сезона на българите в Световната купа, а медалът на Замфиров беше напълно заслужена награда.
За отбелязване в този спорт са и постиженията на 16-годишната Малена Замфирова, по-малка сестра на Тервел Замфиров, която записа престижно класиране в топ 10 в паралелния гигантски слалом при жените в Ливиньо, като завърши десета.
Другият роден ас в алпийския сноуборд Радослав Янков, се нареди 13-и и направи най-добрия си резултат на четвъртата си Олимпиада.
Приятната изненада дойде от силното представяне на българските състезателки в биатлона, който се превърна в най-успешният спорт за страната на Игрите в Милано-Кортина. Освен бронза на Христова, тя записа седма позиция в преследването и 11-а в спринта, докато Милена Тодорова остана на крачка от отличие в спринта с четвърто място и с 14-о в преследването.
С добрите си класирания в индивидуалните дисциплини двете заслужиха място в масовия старт в Антхолц-Антерселва, в който се състезаваха 30-е най-добри. Досега единствено Екатерина Дафовска беше участвала в него при дебюта на дисциплината в Торино 2006.
В биатлона при мъжете българските състезатели се представиха по-слабо, но щафетата в състав Благой Тодев, Владимир Илиев, Константин Василев и Антон Синапов се класира на 12-о място, което е второто най-добро в историята на Олимпиада след осмото в Калгари 1988.
Владимир Илиев записа пето поредно участие на зимни Игри в Милано-Кортина.
38-годишният Илиев стана вторият български спортист с такова постижение, като изравни рекорда на двукратната световна шампионка и легенда в шорттрека Евгения Раданова, която го направи първа от Лилемахер 1994 до Ванкувър 2010.
Опитният биатлонист беше и знаменосец на българската делегация на церемонията по откриването на Олимпиадата в Кортина д'Ампецо.
В ски скока Владимир Зографски пък постигна рекордно класиране за страната на зимни Игри, като завърши десети на голямата шанца в Предацо.
България беше представена на Олимпиадата в Милано-Торино от общо 20 състезатели в 6 спорта.
