Основният финансов двигател на Ботев Пловдив – Илиян Филипов, сподели откровено послание в популярна фен група във Facebook. В публикацията си той не скри разочарованието си, като призна, че се чувства дълбоко наранен и предаден след последните събития около „жълто-черните“.
Въпреки тежката загуба с 0:1 от градския съперник Локомотив Пловдив, бизнесменът категорично заяви, че няма намерение да се оттегля от мисията си да възроди „канарчетата“. Той припомни трудностите, с които се е сблъскал при поемането на клуба, и подчерта, че отговорността за неуспеха не пада само върху един човек – всички, от ръководството и треньорския щаб до самите футболисти, носят своя дял вина. „
Ето какво написа Филипов:
„Днес загубихме.
Загубихме, защото не разбрахме, че това беше мачът на сезона. В такива двубои не се играе просто футбол – играе се за чест, за клуб, за всички, които стоят зад емблемата.
Имам много критики. Към футболистите. Към треньорския щаб. Към ръководството. И към себе си.
Тази вечер се чувствам предаден. Защото се опитваме да правим всичко възможно, за да има стабилност, ред и перспектива в клуба. И когато вложиш всичко от себе си, а получиш шамар, боли.
Прочетох много от вашите коментари. Разбирам разочарованието. То е нормално. Но няма да приема внушенията, че целта ми е просто да напълня стадиона, а с такава игра няма да има хора.
Ботев не е мой клуб. Ботев е на всички нас. И стадионът не се пълни заради мен – пълни се заради любовта към жълто-черната идея.
И нека бъда ясен – аз не съм собственик и не притежавам нито една акция. Дойдох в най-тежкия момент, за да спася Ботев от фалит и да нормализирам финансовото състояние на клуба. Това беше и остава единствената ми цел.
В нито една минута няма да остана, ако разбера, че не съм желан от масата фенове. Ботев не е личен проект. Ботев е общност.
Лесно е да абдикираш, когато любимият ти клуб е в трудност. Лесно е да се отдръпнеш. Аз няма да го направя. Надявам се и много от вас да не го направят.
Преди седем месеца клубът беше на ръба на фалита. Това удобно се забравя. Изправихме се. Заедно. И ще продължим да се изправяме – пак заедно.
Да, всички носим вина. Аз. Ръководството. Треньорите. Играчите. Но отговорността не е бягство. Отговорността е действие“.
