Малкият, но амбициозен тим на Мялби официално стана шампион на Швеция, след като победи Гьотеборг с 2:0 като гост в понеделник вечер. Трите точки направиха отбора недостижим на върха в Алсвенскан три кръга преди края на сезона.
Това е първа титла в 86-годишната история на клуба, идващ от живописното рибарско селце Хелевик на брега на Балтийско море — населено място с малко над 800 души, което днес празнува като никога досега.
Само преди девет години съдбата на Мялби изглеждаше предрешена – тимът бе на крачка от изпадане в четвъртото ниво на шведския футбол. Вместо това започна невероятно възраждане. След като през 2015 г. местният предприемач Магнус Емеус пое президентския пост, клубът бе преструктуриран и постепенно изгради стабилна основа. Последваха две поредни промоции – през 2018 и 2019 г. – които поставиха началото на изкачването към върха.
Днес Мялби разполага с бюджет от около 2 милиона евро и състав, съставен основно от местни футболисти. Домакинските мачове се играят на компактния стадион „Страндвален“, който побира едва 6000 зрители, но атмосферата там е винаги електризираща.
„Никога не съм вярвал, че ще изживея нещо подобно“, призна нападателят Якоб Бергстрьом, реализирал един от головете при победата срещу Гьотеборг. „Този успех е доказателство, че сплотеността и общата работа могат да постигнат чудеса.“
Под ръководството на треньора Андерс Торстенсон, който по професия е училищен директор, Мялби прави почти безупречен сезон — само една загуба в 27 срещи и актив от 66 точки, едва с една по-малко от историческия рекорд на Малмьо. Отбраната на отбора е най-солидната в лигата с едва 17 допуснати гола. Сред лидерите в състава изпъкват националът на Швеция Аксел Норен и капитанът на Пакистан Абдула Икбал.
С тази титла Мялби си осигурява място в квалификациите на Шампионската лига за следващия сезон — първо участие на клуба в европейски турнир.
Празненствата започнаха още по време на самия мач в Гьотеборг, когато развълнуваните фенове нахлуха на терена, преди по призив на играчите да се върнат на трибуните. След последния съдийски сигнал обаче всички задръжки паднаха – играчи, треньори и фенове се сляха в емоционална жълто-черна еуфория, която ще остане завинаги в историята на шведския футбол.
