Николай МАРЧЕНКО, разследващ журналист
Още от 40-те години на ХХ век Конфедерация Швейцария периодично попада в центъра на международни скандали като “каса” или “сейф” за нелегални капитали. Зад фасадата на банковата тайна многократно са разкривани сметки, свързани с диктатори, корумпирани политици, наркотрафик, пране на пари и незаконна търговия с оръжие.
От нацисткото злато до днешните офшорни схеми
През 2019 - 2020 г. сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” и венецуелският сайт за разследвания Armando Info писаха, че през швейцарски банки може да са минавали и част от запорираните в българска банка по искане на Посолството на САЩ средства, свързвани с “ковчежника” на венецуелския диктатор Николас Мадуро.
През 2026 г. швейцарски банки отново бяха обвинени в участие в незаконни финансови операции. Министерството на финансите на САЩ посочи фалиралата банка MBaer като участник в схема за изпиране на приходи от нелегална продажба на милиони барели венецуелски петрол и в заобикаляне на американските санкции. Според щатското финансово ведомство, „в продължение на години банката пряко или косвено е съдействала за пране на пари за незаконни субекти, включително руски и ирански лица“.
Година по-рано – през 2025 г. – швейцарската федерална прокуратура наложи глоби на две банки – J. Safra Sarasin SA и Pictet Bank – за аналогични нарушения, този път свързани с пране на средства за високопоставени бразилски чиновници.
Ако погледът се разшири отвъд последните години, се очертава устойчива тенденция. По време на Втората световна война Швейцария играе ключова роля в търговията с нацистко злато. Значителна част от него е разграбена от резервите на окупирани държави като Австрия, Белгия, Нидерландия и Норвегия, както и от жертви на концентрационни лагери.
След края на войната конфедерацията дълго време отказва да върне активите на наследниците на жертвите на Холокоста. Едва през 1998 г., под силен международен натиск, водещите швейцарски банки UBS и Credit Suisse се съгласяват да изплатят компенсации от около $1,25 млрд.
Разкритията на XXI век в Suisse Secrets
През 2015 г. изтичане на данни от швейцарското подразделение на банката HSBC нанесе сериозен удар върху репутацията на страната. Документите показаха, че банката е обслужвала диктатори, оръжейни и наркотрафиканти, както и високопоставени корумпирани лица, управлявайки сметки на обща стойност около $100 млрд.
Разследване на International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ) разкри, че сред клиентите са били:
• Рами Махлуф - братовчед на бившия сирийски диктатор Башар Асад, смятан за един от основните “портмонета” на сирийския режим;
• Рашид Мохамед Рашид - бивш министър на Египет, след падането на режима на Хосни Мубарак беше обвиняван в корупция и кражба на държавни средства;
• Франц Мерсерон - чиновник при диктатурата в Хаити, свързван с финансови злоупотреби на режима;
• Генадий Тимченко - крупен руски бизнесмен, свързан с диктатора Владимир Путин, фигуриращ в санкционни списъци.
През 2022 г. се случи още една голям теч на данни от швейцарската Credit Suisse. Разследването Suisse Secrets на Organised Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) окончателно затвърди репутацията на швейцарската банкова система като структура, обслужваща лица, свързани с корупция, престъпления и авторитарни режими.
Сред тях бяха: ключовият лобист на покойния либийски диктатор Муамар Кадафи Хасан Татанки, семействата на африканските диктатори Сани Абача (Нигерия) и Мобуту Сесе Секо (Конго), както и ръководителят на специалните служби на Перу Владимиро Монтесинос, осъден за корупция и търговия с оръжие.
Също така според Suisse Secrets, италианският бизнесмен Антонио Веларди, заподозрян във връзки с мафията, в контрабанда на наркотици и пране на пари, дълги години е бил клиент на Credit Suisse. Смята се, че чрез швейцарските си сметки той е легализирал доходи на мафията.
Швейцарската банка дори е откривала сметки на лица, които са били в санкционните списъци на САЩ и ЕС. Например, на Били Раутенбах - бизнесмен, свързан с режима на Робърт Мугабе в Зимбабве, обвинен в корупция, незаконни финансови схеми и експлоатация на ресурси в африкански страни. Въпреки това Credit Suisse е продължавала да управлява сметките му и да извършва транкзакциите му.
Банкови сметки на ислямисти
Освен банковите скандали, Швейцария попада във фокуса на вниманието и заради предполагаеми връзки с радикални ислямистки организации. В книгата Qatar Papers страната е описана като „каса с пари” на Мюсюлмански братя.
Според авторите, базиращи се на изтекли документи от фонда Qatar Charity, на територията на Швейцария действат редица ислямски центрове, финансирани от Катар. Те се разглеждат като инструменти за влияние и разпространение на идеологията на организацията в Европа.
Швейцария традиционно изгражда международния си имидж върху принципите на политически неутралитет и дистанцираност. Но натрупаните през десетилетията скандали очертават различна картина – финансова система, която нееднократно е обслужвала диктатури, международни престъпни мрежи и спорни икономически интереси.
Всичко това поставя под въпрос дали швейцарският „неутралитет“ е изграден върху здрави принципи или е по-скоро удобна фасада за глобални финансови операции с парични средства със съмнителен произход.
