Ако намерението на Владимир Путин беше да използва ранната сутрешна атака с дронове в Полша, за да тества въздушната отбрана на НАТО, руският президент би бил много доволен от резултата. И, както предупреждават експертите, вероятно ще бъде насърчен да отиде по-далеч следващия път, посочва "Файненшъл таймс", цитиран от БТА.
Нарушението на полското въздушно пространство накара изтребителите на НАТО да излетят и да свалят някои от ракетите – за първи път военният алианс, воден от САЩ, се ангажира директно с руските въоръжени сили, откакто Путин започна пълномащабната си инвазия в Украйна. Това бележи опасна нова глава в конфликта, който продължава вече повече от три години и половина.
Но според официални лица, експерти по отбрана и анализатори, това също така ще покаже колко неподготвена е Европа за масираните въздушни атаки, които Русия нанася на Украйна почти всяка нощ, разкривайки мащаба на инвестициите, необходими за укрепване на източния фланг на НАТО.
"[Москва] ще е забелязала, че все още не сме се поучили от това, с което Украйна се бори от години“, заяви Бен Ходжис, бивш командващ американската армия в Европа. "Ние абсолютно не сме подготвени за това... а сега те са на прага ни."
Ходжис подчерта, че Европа се нуждае от многослойна, интегрирана система за противовъздушна отбрана, която да може да оцени мащаба на настъпваща атака и да насочи подходящите ресурси, за разлика от реакцията в сряда сутринта, когато скъпи изтребители като холандските Ф-35 бяха изпратени да свалят евтини дронове.
"Очевидно това не беше инцидент, като се има предвид броят на дроновете", каза Ходжис. "Това беше репетиция. За да се проучи и да се разбере колко добри са нашите системи за ранно предупреждение, какви са нашите времена за реакция."
Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето нарече нахлуването на дроновете "умишлена атака", която имаше две цели: да провокира и да тества".
"Москва умишлено подклажда ескалация, която никой не иска", каза Крозето. "Очевидно е, че тя няма интерес от примирие или мир." Италиански самолет за наблюдение подпомогна изтребителите, които свалиха руските дронове в сряда.
Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че от приблизително 19 дрона, които са навлезли в полското въздушно пространство, само около четири, "които представлявали пряка заплаха", са били свалени. Според полската армия повечето от дроновете са били примамки, които Русия използва рутинно, за да отвлече вниманието и да претовари въздушната отбрана на Украйна преди последващи вълни от ракети и въоръжени дронове.
ЕС възнамерява да засили защитата на своите граници с Русия. Съобщението дойде малко след като Варшава обяви, че е унищожила поне три руски дрона в своето въздушно пространство в сряда – реакция, която предизвика опасения от ескалация на войната в Украйна, съобщи Европейският нюзрум.
"Няма никакво съмнение: източният фланг на Европа защитава цяла Европа", заяви в сряда председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в голяма реч пред Европейския парламент в Страсбург в сряда. "От Балтийско до Черно море. Ето защо трябва да инвестираме в неговата подкрепа чрез инициативата "Бдителност по източния фланг" (Eastern Flank Watch).
Концепцията е все още в начален етап и официален план не е публикуван. Фон дер Лайен я описа като програма за укрепване на защитата на държавите от ЕС, граничещи с Русия, с инвестиции в сателитно наблюдение в реално време и "стена от дронове".
НАТО призна, че противовъздушната ѝ отбрана на източния фланг е една от слабите ѝ точки и се нуждае от спешни инвестиции. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте похвали "много успешната реакция на НАТО" и обеща да защити "всеки сантиметър от територията на съюзниците", посочи "Файненшъл таймс".
"Трябва да инвестираме повече... за да имаме необходимото за възпиране и отбрана", добави Рюте.
Атаката с дронове, която беше част от масирана атака срещу Украйна с дронове и ракети, следва предишни инциденти, при които руски снаряди преминаха или за кратко навлязоха в територията на НАТО, но не бяха свалени.
Полски представител на оръжейната промишленост заяви пред "Файненшъл таймс", че повечето от идентифицираните дронове са били дронове "Гербера" – по дизайна на иранските дронове "Шахед", които не са оборудвани с бойна глава и се използват като примамки преди ракетни атаки срещу Украйна.
Полските власти подозират, че следващата вълна от въоръжени "Шахед"-и е била насочена към западноукраинския град Лвов и че примамките "Гербера" са били умишлено насочени към Полша, за да заобиколят украинската противовъздушна отбрана около Лвов. "Един дрон, както сме видели досега, може да е грешка", заяви представителят на оръжейната индустрия. Но "19 дрона не са грешка".
Туск заяви пред парламента, че няколко от дроновете са излетели от Беларус, съюзник на Русия, който е домакин на мащабни военни учения, започнали в петък, по границите с Полша и Литва.
Германия "незабавно повиши нивото на тревога" и предостави данни от двете си системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът", разположени близо до източния полски град Жешов, на около 100 км от украинската граница, според министерството на отбраната.
„Това ни учи, че... сме под постоянна заплаха от провокации от страна на руските въоръжени сили“, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус пред парламента в сряда.
Генералният инспектор на германската армия ген. Карстен Бройер потвърди решимостта на Германия да защити съюзниците си от НАТО от източния фланг на алианса. Тези уверения той направи по време на посещение на голямо военно учение в Литва, предаде ДПА.
Бройер подчерта, че текущите учения "Квадрига 2025" в Балтика, ръководени от Германия, включват реалистични сценарии за логистична подкрепа на войските в потенциален конфликт. Това е първият случай, когато подобни маневри се провеждат в такъв мащаб.
Полша и нейните балтийски съседи вече са в състояние на повишена готовност заради руско-беларуското военно учение "Запад-2025", които се провеждат тази седмица. Учението, което се провежда на всеки четири години, симулира съвместна реакция на атака от страна на страна членка на НАТО. Във вторник Туск нареди пълно затваряне на полската граница с Беларус преди "много агресивните" учения "Запад-2025", отбеляза "Файненшъл таймс".
Предишните версии симулираха възможен ядрен удар срещу Варшава, а последната версия, през есента на 2021 г., беше част от натрупването на руски войски и оръжия на западната граница на страната, което в крайна сметка беше използвано за нахлуването в Украйна няколко месеца по-късно.
Анализатори казват, че тазгодишното учение "Запад" ще се стреми да постигне три неща: да тества реакциите на НАТО на провокации като нахлуването на дронове, да демонстрира, че въпреки военните си неуспехи в Украйна, тя все още разполага с внушителна военна сила, и да поддържа състояние на тревога в страните от НАТО, граничещи с Русия и Беларус.
През последните дни руските официални лица засилиха реториката си срещу съседните на НАТО страни, обвинявайки ги във военни офанзиви и подготвяйки почвата за Москва да оправдае собствените си ответни действия.
В статия за ТАСС тази седмица Дмитрий Медведев, бивш президент на Русия и заместник-председател на Съвета за сигурност на страната, обвини Финландия, членка на НАТО, че "следва конфронтационен курс на подготовка за война с Русия".
В неделя Николай Патрушев, бивш директор на ФСБ и един от най-близките сътрудници на Путин, обвини западните страни, че "са решили сериозно да повишат залога, превръщайки Балтийско море в арена за негласна хибридна война", в статия за вестник "Комерсант".
В сряда Туск заяви, че макар и настоящата ситуация да не представлява "състояние на война", тя е "значително по-опасна от всички предишни".
Полският представител на оръжейната промишленост заяви, че атаката е имала за цел "да създаде разделение в НАТО между хората, които казват "трябва да отговорим и да помогнем на Полша", и тези, които казват "спокойно, те просто ни тестват, нищо особено".
Бившият литовски външен министър Габриелюс Ландсбергис сравни нахлуването на дроновете с руските саботажни опити, извършени на европейска територия през последните 18 месеца.
"Те се опитват да създадат нова реалност, по подобен начин, както направиха с хибридните атаки, при които ние на практика приехме, че руснаците са активни в страните от НАТО и правят злонамерени неща", заяви Ландсбергис пред "Файненшъл таймс".
"Сега си представете същото нещо с дронове. Те го правят веднъж, ние не реагираме... и след това има още една атака, може би не в Полша, може би в Румъния, може би в Литва.“
