Руските бомбардировки в Украйна не намаляват, а напротив - засилват се. Докато Путин вярва, че може безнаказано да тероризира украинците, лична среща със Зеленски няма да има. Коментар на Иван Преображенски.
Източници от обкръжението на Доналд Тръмп разказват, че президентът е разочарован. Американците не са били подготвени за изявленията на Сергей Лавров по време на срещата с индийския външен министър, че разговорите между Путин и Зеленски са все още далеч от реалистични и че дори да се случат, пак няма да има какво да се подпише, защото Кремъл все още не признава украинския държавен глава за легитимен президент.
Освен това руската армия в Украйна започна да нанася удари не само по цивилното население, но всъщност и по интересите на онези, които бяха смятани за нейни съюзници в натиска върху Киев. Путин се перчи и явно очаква удовлетворяване на ултиматума си, а не компромисни преговори.
Погрешната стратегия на Тръмп
От началото на втория си мандат американският президент се опитва да прекрати руската агресивна война в Украйна чрез стратегията да "разтърси" Путин и Зеленски. И според Тръмп най-сетне се появиха първите резултати. Първо Путин отиде на лични преговори и сякаш се отказа от искането си да му дадат дори незавоюваните части от Запорожка и Херсонска област заедно с техните столици. След това на среща във Вашингтон Зеленски се съгласи да се откаже от искането си за задължително прекратяване на огъня, като условие за започване на преговорите и като условие за среща с руския президент.
Тръмп и екипът му приеха това за свой успех. Но същото смята и Владимир Путин - че това е успех за него самия. В телефонен разговор с американския президент, който побърза да се обади от Вашингтон в Москва веднага след разговорите със Зеленски, генералния секретар на НАТО и европейските лидери, руският диктатор неясно се съгласи да повиши статута на руската и украинската делегация, което позволи на ръководителя на Белия дом да приеме, че става дума за среща на четири очи. Путин не се опита да спори и за евентуалните гаранции за сигурността на Украйна. А и защо би го направил, след като необходимостта от тях е фиксирана дори в проектоспоразумението, което Русия се опита да принуди Украйна да подпише в Истанбул през 2022 в самото начало на пълномащабната война.
Друг е въпросът, че Москва гледа на тези гаранции като на празни, необвързващи листчета хартия, подобно на Будапещенския меморандум, който гарантираше защита на Украйна, след като тя предаде на Русия ядрените оръжия, останали на украинска територия след разпадането на СССР, но в крайна сметка се оказа документ, подходящ само за използване като тоалетна хартия. Вторият приемлив за Кремъл вариант е въвеждането на миротворци от страни като Китай.
Реални гаранции за Украйна
Европа - с помощта на Тръмп - започна да прокарва съвсем различен вариант. Той се основава на старите предложения на френския президент Еманюел Макрон за въвеждане на мироопазваща мисия от страните от НАТО. След това се появиха слухове, че САЩ биха могли, както навремето в Ирак, да "затворят небето" на Украйна, както Киев безуспешно молеше да направят в самото начало на войната. Дори доста удобните за Русия крайно абстрактни обещания да се дадат на украинците гаранции "подобни на" член 5 от Северноатлантическия договор и да се задължат да решат в рамките на 24 часа дали ще помогнат, ако Русия отново нападне Украйна, не успяха да неутрализират обсъжданите мерки за военна подкрепа.
И Кремъл започна да "набляга" на своята опция - по същество ултиматум за капитулация. Употребата на сила срещу цивилни граждани се увеличи значително, бяха нанесени удари не само срещу предприятия, свързани с Азербайджан, с който Путин наскоро се беше скарал, но и срещу американски завод край Лвов и фактическата столица на унгарското малцинство в Украйна, град Мукачево, което постави в трудно положение най-приятелски настроения към Русия политик в Европа, унгарския министър-председател Виктор Орбан.
Зеленски съвсем логично реагира с промяна на позицията и отново започна да говори за прекратяване на огъня. Тръмп бегло заговори за възможността Украйна отново да започне да напредва, намеквайки може би за засилена военна подкрепа. Но беше твърде късно: това трябваше да бъде обсъдено в Аляска.
Путин е убеден в собствената си безнаказаност
Кремъл или не се страхува от разрив, или по-скоро е убеден в своята безнаказаност, отчасти благодарение на мекото поведение на Тръмп по време на личната му среща с Путин. Един руски диктатор не може да бъде уплашен от неясни заплахи - той разбира само от твърда сила, казват западни анализатори и политици. Американската администрация изглежда все още не им вярва.
Ето защо бомбардировките в Украйна не намаляват, а напротив - засилват се. И засега именно Путин, а не Тръмп, се опитва да използва метода на "налагане на мира". И докато той вярва, че може безнаказано да тероризира украинците, изглежда, че лична среща с Володимир Зеленски няма да има.
