Американският президент Доналд Тръмп твърди, че от началото на втория си мандат е сложил край на поне шест войни. Кои са те и наистина ли той е допринесъл толкова много за мира по света?
"Наистина искам да отида на небето", заяви Доналд Тръмп след срещата си с украинския президент Володимир Зеленски и европейските лидери. Скромно желание - коментира по този повод американският телевизионен канал „Fox News".
Тръмп не се уморява да повтаря, че от началото на втория си мандат е сложил край на много войни, средно по една на месец. Неотдавна той каза, че са шест, после станаха седем, но без да бъдат посочвани, отбелязва АРД. Германското издание цитира „Ню Йорк Таймс", който е изпратил такова запитване до Белия дом, откъдето са посочили шест конфликта : Армения и Азербайджан, Демократична република Конго и Руанда, Индия и Пакистан, Израел и Иран, Камбоджа и Тайланд, Египет и Етиопия.
Германската обществена медия пише, че това са все случаи, в които в последните месеци е имало активност на американското правителство от различен мащаб. Но за нито един от конфликтите не може да се каже, че намесата на Тръмп е била решаваща.
Мирно споразумение в Белия дом
Пример за успешни действия са споразуменията, подписани на осми август в Белия дом от арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев. Но двете страни всъщност се бяха договорили предварително за мирно споразумение след войната през 2020-а и продължилите с десетилетия напразни усилия, в които участваха и САЩ. Споразумението слага край на войната в Нагорни Карабах и чака да бъде подписано от март.
То така и не получи окончателен подпис в Белия дом, но вместо това бяха подписани много други споразумения, в едно от които САЩ играят важна роля. То засяга едно обстоятелство, което е деликатно както в геополитически план, така и от гледна точка на сигурността - строителството на транзитен маршрут през арменска територия - т.нар. „Маршрут на Тръмп", който Азербайджан не само да ползва като път до ексклава си Нахичеван, но и да служи за важна връзка в развиващата се инфраструктура между Европа и Азия.
АРД изтъква, че става дума за комерсиално решение на един нерешен досега проблем, което дава възможност за изгодни договорености с американското правителство: Азербайджан ще може отново да осъществява военно сътрудничество със САЩ и да купува оръжие, сключен бе и договор с американския енергиен концерн „Exxon Mobile".
Подписването на документите в Белия дом определено придаде допълнителна тежест на този акт, изтъква германската обществена медия. Но припомня и, че на Тръмп материята не му е твърде близка - в телевизионно шоу на 19 август той нарече двете страни „Албания и Азербайджан".
Славният Тръмп?
По подобен начин стоят нещата с другите конфликти, за които Тръмп твърди, че е разрешил, обобщава АРД.
Представителите на Руанда и на Демократична република Конго също подписаха мирно споразумение в Белия дом, за да сложат край на продължаващия повече от 30 години конфликт. Тръмп нарече това „славен триумф", но разговорите забуксуваха и боевете продължиха.
В случая с Пакистан и Индия Тръмп очакваше край на ескалацията, започнала с терористичен атентат в Кашмир през пролетта. Индия призна посредническата роля на САЩ, но заяви също, че решаващи за убеждаването на Пакистан да сключи примирие са били осъществената военна офанзива и преките преговори. Пакистан от своя страна благодари на Тръмп за неговата помощ и пожела да го номинира за Нобеловата награда за мир.
През юни Тръмп обяви примирие след 12 дни, през които Израел и Иран взаимно се обстрелваха. САЩ се включиха с въздушни удари. В платформата си Trump Social той написа, че за него е било чест да сложи край на войната и да разруши ядрените съоръжения на Иран. Никоя от двете страни не оспорва ролята на САЩ за примирието, отбелязва АРД. Но след това ядрените преговори с Иран така и не бяха подновени, а експертите предполагат, че Иран може да е подновил обогатяването на уран.
Между Камбоджа и Тайланд през юли избухнаха няколкодневни сражения. Двете страни се споразумяха за примирие по време на разговори, организирани от Малайзия и САЩ. Тръмп заплаши Камбоджа и Тайланд, че ако не прекратят сраженията, той ще прекрати търговските преговори с тях. Дори обаче боевете да се приключили, дългогодишният конфликт така и не е разрешен.
Египет и Етиопия спорят за един язовир, без до момента да се е стигнало до военна ескалация. Напрежението обаче е факт, а САЩ не са допринеси особено за неговото намаляване, посочва германската обществена медия.
Мирно споразумение без примирие?
Във войната на Русия срещу Украйна Тръмп постоянно подчертава, че трябва да се сложи край на убийствата в Украйна. Преди срещата си с Путин в Аляска той каза, че иска да наложи примирие, но след нея повече не стана дума за това - трябвало да се преговаря за мирно споразумение.
За да се обоснове, Тръмп посочи, че и в другите войни, на които е сложил край, не е имало примирие. А това не е вярно, пише АРД. В повечето изредени конфликти се е действало именно по този начин. Според медията в случая с Украйна най-вероятно се излиза с това предложение, за да може Путин да използва продължителния дипломатически процес за спечелването на още територии.
Освен това Тръмп постоянно отправя критики към своите предшественици - Обама оставил Крим на Путин, а ако през 2022 година не Джо Байдън, а Тръмп бил президент, Путин нямало да нападне Украйна.
Путин потвърди това по време на срещата си с Тръмп в Аляска, припомня АРД. Но в такъв случай остава открит въпросът защо Путин продължава да води войната, щом от началото на годината отново президент е Тръмп. Той пък така и не казва какво е трябвало да предприемат неговите предшественици, за да спрат Путин. Германската обществена медия допълва, че Тръмп така и не е наложил нови санкции на Русия, тъй като не иска да се лиши от възможността да сключи сделки с Русия, чието богатство на суровини не е без значение.
Има ли предпоставки за Нобелова награда за мир?
Тръмп е категоричен, че иска да бъде сложен край на убийствата в Украйна, както и - че проявява сериозен интерес към Нобеловата награда за мир, каквато Обама получи през 2009 година.
Това може да обясни защо Тръмп продължава да се ангажира с преговорите за край на войната в Украйна. Според норвежкото издание Dagens Næringsliv той бил разпитвал за наградата бившия генерален секретар на НАТО - норвежеца Йенс Столтенберг.
Сведения от Столтенберг няма, отбелязва АРД. Петимата членове на Нобеловия комитет за наградата за мир се избират от норвежкия парламент. В своето завещание дарителят Алфред Нобел пише, че наградата трябва да бъде дадена на личност или на организация, който „най-много или най-добре е допринесла за побратимяването на народи, за приключването или намаляването на армиите, както и за разпространяването на мир".
