д-р Валентин Съйков
Председател на „Гражданска инициатива България 2050“
Бомбата, която Делян Пеевски хвърли наскоро с предложението за закриване на КПК, беше поредният камък в блатото на българския политически живот. Раздвижи за малко застоялата и вмирисана вода и толкова. Неочакваният ход на лидера на новото начало, който досега използва успешно комисията за бухалка, беше хватка за изнудване на съюзници и противници. Сърцераздирателните вопли, че ще загубим 5 милиона лева и бюджетът ще фалира, показаха ясно накъде върви работата.
Към днешна дата страстите са уталожени. Номинационната комисия допусна до участие и четиримата кандидати за членове на КПК и на 22 август ще проведе тяхното изслушване. Както и да завърши то, крайната дума ще имат депутатите. При сегашното разположение на силите в Народното събрание резултатът не може да бъде различен от по-нататъшно укрепване на позициите на официалния и неофициалния лидери на правителственото мнозинство.
Поредната сага с КПК показва провала на принципа за разделението на властите у нас. Знаем, че корупцията обитава основно различните етажи на властта. Колкото по-висок е етажът, толкова по-нахранен се чувства звярът на корупцията. Затова и борбата с него е толкова трудна както в исторически, така и в географски план. Човечеството е постигнало почти стопроцентов успех в изкореняването на полиомиелита и други страшни болести, но не се и надява на подобно постижение в борбата с корупцията, която подобно на проказа разяжда в по-малка или по-голяма степен всяко общество. Все пак податливостта към тази зараза и противодействието срещу нея са много различни в различните страни.
Има няколко фактора, които определят повече или по-малко успешната борба с корупцията. Първият от тях е разделението на властите. Не може органът, който трябва да преследва и да наказва корумпираните, да бъде на тяхно подчинение. Точно такъв е случаят в България.
Избирането на състава на комисията с обикновено вместо с квалифицирано мнозинство в Народното събрание е малка стъпка в неправилната посока. Тя е малка, защото и квалифицираното мнозинство не е гаранция за независимост и ефективност. То само прави договорките по-сложни и разпростира чадъра върху повече субекти във властта и около нея.
Включването в процедурата на номинационна комисия е само хвърляне на прах в очите на хората. Нейната работа започна с обвинения в конфликт на интереси. Освен представителя на Висшия адвокатски съвет останалите участници в нея се посочват от държавни структури, чиито ръководители се избират изцяло или в голяма степен от депутатите в парламента. Участието на съдия Калин Калпакчиев като представител на Върховния касационен съд едва ли ще може да обърне играта.Освен това членовете на номинационната комисия преценяват кандидатурите само по допустимост, тоест по формален признак. Те не могат да се произнасят по фактическата пригодност или обществената приемливост на кандидатите. Комисията не прави подбор, пресяване и класиране на кандидатите според техните качества да постигнат най-високи резултати в бъдещата си работа в интерес на обществото.
Ако искаме да постигнем максимална независимост и ефективност трябва да изземем кадруването в антикорупционната сфера от онези властови кръгове, които са най-податливи на корупция. Сегашната номинационна комисия, която служи повече за фасада, трябва да бъде заменена от комисия по избора, която да организира максимално широк, представителен и прозрачен конкурс за ръководители на комисията за борба с корупцията.
Кои трябва да са най-заинтересовани от успешната работа на комисията за противодействие на корупцията? На първо място това са тези, които най-често са обект на рекет, а именно представителите на бизнеса на всички нива и от всички сектори. Затова те трябва да имат достатъчно голяма квота в комисията за номиниране на членовете на антикорупционния орган. Трябва да бъдат добре представени също други професионални съюзи, както и неправителствени организации с доказано присъствие в обществения живот. При всички случаи представителите на изпълнителната и съдебната власт, ако изобщо участват, трябва да бъдат малцинство в комисията по избора. Издигането на кандидатурите, тяхното обсъждане и вземането на решения трябва да става в условията на пълна прозрачност.
Въпрос от ключово значение е на кого комисията по избора ще предложи своите избраници. За да работи разделението на властите в максимална степен партиите трябва да бъдат изключени от този процес. Така най-логичното решение е назначаването да става от президента, който да избира най-подходящите според него измежду предложените му кандидати. Разбира се, има вероятност един бъдещ президент да бъде представител на управляващото мнозинство, но и пряката демокрация има своите ограничения. Тя може да бъде коректив на представителната демокрация, но не и да я замести на сто процента.
Ако описаният механизъм за избор бъде приет, сегашните големи правомощия на комисията да разследва, задържа и т.н могат да бъдат запазени, защото се очаква, че тя ще бъде бухалка не в ръцете на един или друг политик, а на обществения интерес.
Разделението на властите ще функционира още по-добре, ако вместо една свръхкомисия имаме два или три органа, които освен, че ще преследват корумпираните, ще се конкурират и в някаква степен ще се контролират взаимно.
Същият принцип за номиниране от обществена комисия по избора и назначаване от президента, независимо кой е той, може да бъде приложен и за други важни държавни органи, свързани с изразходването на обществените средства и контрола върху правилното функциониране на държавната администрация. Такива са Агенцията за държавна финансова инспекция, Агенцията за публичните предприятия и контрол, Агенцията по обществени поръчки, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. В тази група логично попада и Комисията за защита на потребителите. Да не забравим да добавим в този списък и ръководството на Българската банка за развитие. Някаква форма на обществен контрол върху службите за сигурност, включително при издигането на техните ръководители, също би било от полза. Разбира се, това трябва да става при спазване на изискванията за национална сигурност и без изтичане на държавни тайни.
Такава радикална промяна ще донесе дълбоки промени във функционирането на държавната машина, ще увеличи доверието на гражданите към нея и ще помогне за преодоляване на натрупаната незаинтересованост на хората към процесите в обществото. Нещо повече, за да бъде ефектът максимално положителен, тя трябва да бъде част от цялостното пренаписване на правилата, разбирай на Конституцията и други основни закони. Само така може да бъде реанимирана представителната демокрация, която сега е задушена от нейния фасаден двойник.
Очевидно е, че такова гигантско пренастройване на публичната администрация, не е по силите, а и по желанията на днешните провалени партийно-политически елити. За да има смисъл то трябва да бъде придружено от рестарт на икономическата, социалната, демографската и т.н. политики, следователно на системата като цяло. Такава задача може да бъде изпълнена само от нова национална кръгла маса с участието на най-добрите специалисти в различни области, на хора с доказан морал, които да не гледат собствените си егоистични интереси, а да начертаят план за развитието ни с оглед интересите на бъдещите поколения.
