Коментар на Емилия Милчева:
Единствените избори, които БСП е печелила от началото на века, са президентските - с помощта на ДПС и други сили. Този път кандидатурата на Илияна Йотова няма да помогне, само ще осигури още малко въздух, преди партията да потъне под 4-процентния праг за парламента. Амбициите на "Позитано" 20 отдавна са скромни - да прескочат бариерата и ако се удаде сгоден случай, да участват във властта - като тапицерия, не като двигател.
За партийците в БСП настоящият вицепрезидент Йотова е най-добрата възможна кандидатура - има опит, разпознаваемост и известен потенциал да обединява. Въпросът е колко реален е този потенциал. Изборите през есента на 2026 г. ще покажат какво е останало от левицата и колко “леви" са оцелели в електоралното поле. Макар социалният министър Борислав Гуцанов да вижда Илияна Йотова като “ляв и социален президент", на изборите досега БСП вее антиевропейски знамена и се бори за гласовете на консервативната периферия.
Колко "ляво" е останало в левицата?
Българската социалистическа партия отдавна напусна терена на класическата левица и пристъпи в популистко-консервативния спектър, където много преди нея територия е завзела "Възраждане". Избирателите на БСП вече откликват на патриотични, евроскептични и антимигрантски послания, но не непременно на леви икономически политики. На традиционния събор на Бузлуджа Атанас Зафиров, председател на партията, който е и вицепремиер, заяви, че "БСП поема курс към промени в данъчната система - от пропорционално към прогресивно облагане на доходите". Но колко от електората на БСП, наложила 10% плосък данък преди 17 години, се вълнува от това? На последните парламентарни избори през октомври м.г. 63% от всички гласували за БСП са били над 60 години, тоест в пенсионна възраст. Това остана от партията, която някога беше политическа алтернатива в България.
Победа на БСП или на ДПС?
На традиционния събор на Бузлуджа Зафиров допусна, че е възможно БСП да излъчи Йотова за свой кандидат, макар че е рано да се каже. "Лява България ще има своя кандидат и лява България ще влезе в президентските избори със самочувствието на единствената партия и коалиция, която два пъти е излъчила успешни президентски двойки, които после са успели да повторят своя мандат", заяви Зафиров.
Без ДПС обаче "лява България" нямаше да успее. Както обясни лидерът на движението Ахмед Доган през 2001 г. "имахме само три дни, за да мобилизираме електората на ДПС да гласува за Първанов-Марин - и го направихме". През 2016 г. пък двойката Румен Радев-Илияна Йотова получи на балотажа почти целия вот за кандидатите на ДПС Пламен Орешарски-Данаил Папазов.
А през 2021 г. ДПС не се опита да мобилизира електората си в подкрепа на кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков. Официалната им позиция беше витиевата: избирателите сами да направят правилния избор. Невъзможно за вярване, че ДПС ще остави това решение на електората си. На практика техният "неутралитет" се оказа форма на скрита подкрепа за Радев - чрез пасивност, тактическо мълчание и липса на реална мобилизация те му помогнаха да спечели.
ДПС предугажда победителите и предпочита да им направи услуга, но този път тя няма да е за кандидат на БСП. Ако БСП наистина беше ключов фактор в победата на Румен Радев през 2021 г., щеше да се представи далеч по-добре на изборите за парламент, провели се едновременно с президентските. Вместо това партията спечели четвърто място с 10.21% или 267 817 гласа. За Радев-Йотова на първия тур гласуваха петкратно повече избиратели.
Йотова между няколко стола
Изтъквайки колко свързана е политическата биография на Йотова с БСП обаче, от "Позитано" 20 игнорират факта, че последните повече от 10 години тя е в сянката на Румен Радев. Дотолкова, че би могла да мине и за негов кандидат за президент.
Ако бъде издигната за държавен глава от БСП, настоящата вицепрезидентка ще се изправи пред трудна задача - как да води автентична и убедителна кампания, когато партията ѝ е част от правителство с ГЕРБ, а същевременно Румен Радев е ярък критик на същото това управление, обвиняващ го в зависимости от олигархия и задкулисие.
Йотова и в момента е избрала златната среда - министрите на БСП си вършат работата, обаче правителството не се справя, не знае какво влияние има Пеевски в БСП, защото не е "вътре" в управленските органи на партията, не е говорила с Радев за евентуално кандидатиране, защото той бил зает с "гарантиране на държавността".
По темата за еврото вицепрезидентът Йотова не е така крайна като президента, но и не така подкрепяща като БСП. Тъй като същинската президентска кампания ще се води догодина, когато България вече ще е член на еврозоната, темата неминуемо ще бъде във фокуса на дебатите. По-висока инфлация или плавен и успешен процес на въвеждане на новата валута - какъвто и да е сценарият, той ще окаже пряко влияние върху общественото доверие и ще предопредели позиционирането на кандидатите.
Еврото като катализатор
Наскоро по БНТ заместник-председателят на ПГ на "БСП-Обединена левица" Кирил Добрев заяви, че партията има "болезнена нужда" от нов тип избиратели - млади и активни хора - и има проблем с настоящия си електорат, който се притеснява от еврото. Въпреки това Добрев смята, че в дългосрочен план хората ще се убедят в ползите от единната европейска валута. В краткосрочен план обаче БСП едва ли ще привлече нови избиратели, а кандидатът ѝ за президент ще бъде принуден да лавира между позициите на ръководството и нагласите на електората, които не съвпадат.
Парадоксално, но единствената проевропейска позиция на БСП от дълго време е именно подкрепа на еврозоната - продиктувана по-скоро от желанието партията да остане част от управлението, отколкото от идейна убеденост. Но евентуалният кандидат за държавен глава, издигнат от "Позитано" 20, ще се нуждае от по-широка подкрепа - включително от формации, които не гледат благосклонно на еврото, а електоратът им е силно резервиран към всякакви коалиции с ГЕРБ и ДПС.
Помилване като старт на кампания?
Помилването на бившата кметица на софийския район "Младост" Десислава Иванчева, която излежаваше шестгодишна ефективна присъда за корупция, беше изтълкувано като стратегически ход в контекста на бъдеща кампания на Йотова за кандидат-президент. Ако иска да излезе от сянката на Румен Радев, тя ще трябва да скъса с досегашната си сдържаност, за да придобие по-силна обществена легитимност и собствена линия. Хората, които възприемат Иванчева като жертва на корумпирана и поръчкова съдебна система, могат да оценят жеста на Йотова като противопоставяне на репресивната държава и статуквото.
В случай че бъде номинирана обаче, ще ѝ е нужно по-ясно дистанциране от коалиционната сделка на БСП. С нейния опит може да се представи като кандидат на левите идеи и ценности, за да избегне образа на партиен функционер. Но каквото и да направи Илияна Йотова, няма да спаси потъващия кораб.
