"Предупрежденията към Дамаск приключиха - сега ще дойдат болезнени удари." Така израелският министър на отбраната Израел Кац описа въздушните удари срещу сирийската столица, които повредиха щаба на сирийското министерство на отбраната. Бомбардировките последваха няколкодневни сблъсъци в град Суейда между сирийските сили за сигурност и членове на религиозното малцинство друзите, които Израел твърди, че защитава с тези удари. По-късно в сряда сирийското правителство и лидерите на друзите обявиха предварително прекратяване на огъня, но ударите на Израел продължиха. По-долу експертите на Атлантическия съвет по Близкия изток отговарят на наболелите въпроси за корените на кризата и какво означава тя за Сирия, Израел, друзите и по-широкия регион.
Кои са друзите и как са се озовали в центъра на този конфликт?
Друзите са религиозно и етническо малцинство, концентрирано в Южна Сирия, особено в региона Суейда. В исторически план те са поддържали силна общностна идентичност и известна степен на автономия. Отношенията им с Дамаск отдавна са обтегнати, като друзите често се съпротивляват на централизираната власт, независимо дали по време на френския мандат или при последователни сирийски правителства. Напрежението между друзските милиции и съседните сунитски бедуински племена предшества съвременната сирийска държава и е склонно да ескалира отново в моменти на национална разпокъсаност.
По време на сирийското въстание друзите следват различен път: вместо да се обединят с режима или опозицията, те избират да защитят местните си общности и да останат до голяма степен неутрални. Тази автономия отдавна разочарова Дамаск, първо при Башар Асад, а сега и при президента Ахмед Шараа, който се стреми да възстанови държавния контрол над юга.
След падането на режима на Асад, шейх Хикмат Хиджри, един от най-влиятелните друзски духовни лидери в Сирия, призова за международна защита на общността. Това бележи голяма промяна, подчертавайки нарастващото отчуждение от Дамаск. И все пак Хиджри не е единственият глас на друзите. Други лидери в общността заемат различни позиции, като някои предупреждават да не се търси външна защита - особено от Израел - опасявайки се, че това може да задълбочи изолацията им и да застраши всеки бъдещ национален консенсус.
Друзите също имат дълбоки семейни и политически връзки с общности в Ливан и Израел, което добавя регионално измерение към ситуацията им и увеличава риска от ескалация извън границите на Сирия.
Участието на Израел, който се позиционира като защитник на друзите, допълнително усложни нещата и подхрани подозренията сред други сирийски общности. Ситуацията достигна кулминацията си в Суейда, където избухнаха жестоки сблъсъци със съседните сунитски бедуински племена, водени от дългогодишни социално-икономически и сектантски напрежения.
След неотдавнашната ескалация сирийските правителствени сили се намесиха, за да потушат боевете между друзските милиции и въоръжените арабски племенни групировки. Възползвайки се от възможността, предоставена от вакуума в сигурността, държавата предприе стъпки, за да потвърди контрола си над Суейда и да се противопостави на нарастващите местни искания за самоуправление. Въпреки израелските въздушни удари и някои международни изрази на загриженост, общността на друзите днес се оказва по-уязвима от преди. Правителствените сили са готови частично да се изтеглят от Суейда, което може да се счита за победа за клана Хиджри.
Въпреки това, повече от всякога преди този момент, всички участващи страни се намират на кръстопът. Спешно е необходимо договорено, мирно решение за реинтеграция със сирийската държава. Без такова споразумение рискът от подновяване на насилието е голям. Всяка нова ескалация може бързо да надхвърли местното ниво, обхващайки други региони и заплашвайки националното сближаване и регионалната стабилност. Настоящото крехко спокойствие трябва да се разглежда като възможност за провеждане на диалог, преди да се разгърне друга, потенциално по-ожесточена криза.
Какво мисли сирийското правителство в момента?
От гледна точка на Шараа, вълненията в Суейда са едновременно заплаха и възможност. Дамаск се стреми да възстанови контрола си над регион, който отдавна се съпротивлява на неговата власт, използвайки историческото напрежение между друзските милиции и сунитските бедуински племена, за да оправдае интервенцията. Но прякото и ескалиращо участие на Израел усложнява тези изчисления.
Израелските удари отидоха и отвъд юга, като бяха насочени към щабовете на армията в Дамаск и дори близо до президентския дворец. Посланието е ясно: Израел подкрепя друзите и е готов да ескалира непропорционално, променяйки позицията си в Сирия. Дамаск вече осъзнава, че подобрените връзки с Вашингтон не гарантират разведряване с Израел. Сирийските власти също така се опасяват от по-широк регионален конфликт, който би могъл да привлече други регионални играчи като Турция.
Въпреки това правителството на Шараа вярва, че времето и силата са на негова страна. То очаква локални прекратявания на огъня, дори и краткотрайни, да произтекат от преговори с лидерите на общността, като постепенно ще се намали съпротивата. Но широко разпространените нарушения и селективните искания за разоръжаване, насочени само към друзските, а не към бедуинските племена, подхранват недоверието и засилват схващанията, че Дамаск е избрал господство пред помирение.
В крайна сметка кризата със Суейда разкрива рисковете от управление на прехода на Сирия чрез принуда, а не чрез консенсус. Това е особено валидно предвид многото потенциални нарушители на спокойствието в региона и Израел, готов да използва нестабилността, за да подкопае усилията на Дамаск за национална консолидация. Ахмед Шараа знае, че навлиза в непозната територия и ще трябва да актуализира изчисленията си.
Какво мисли Израел в момента?
Последните събития в Сирия подчертаха факта, че всяко вълнение от предстоящото участие на страната в Авраамовите споразумения е било крайно преждевременно.
Избухването на сектантско насилие, насочено срещу друзското население в Суейда, на около осемдесет километра от израелската граница, представлява многопластово предизвикателство за Израел в един вече несигурен момент. Заловени неподготвени от преминаването на границата на стотици израелски друзи в Сирия, където те се втурнаха да подкрепят своите събратя, Израелските отбранителни сили (IDF) очакваха, че боевете ще продължат няколко дни.
Военното участие на Израел в Сирия е мотивирано както от тесни, така и от по-широки съображения. На местно ниво правителството на премиера Бенямин Нетаняху се присъединява енергично към друзската общност, чиито израелски членове са известни, макар и понякога недоволни, съюзници на еврейската държава. Мобилизирането на израелските отбранителни сили (ИДФ), в които много друзи са служили доблестно, за да се противопостави на очевидната брутализация на сирийските друзи, позволява на Израел да претендира за морално превъзходство и да демонстрира солидарност с израелските друзи.
В по-общ план Израел действа, за да ограничи потенциалното влошаване на ситуацията със сигурността в Сирия. От гледна точка на Йерусалим има две възможни обяснения за атаките срещу друзите в Суейда: или извършителите са били свързани със и/или изпратени от Шараа (и президентът демонстрира истинските си джихадистки пристрастия), или централното правителство в Дамаск е неспособно да утвърди пълната си власт над страната и не може да му се има доверие като партньор. Нито един от сценариите не позволява на Израел да остане пасивен.
Израел ще бъде също толкова предпазлив към опитите на други регионални играчи - по-специално Турция - да се намесят в театъра на военните действия. Въпреки съобщенията за прекратяване на огъня, ситуацията на място обещава да остане напрегната в обозримо бъдеще.
Как трябва да подходи Вашингтон към това?
За Вашингтон има голям залог в постигането на бързо намаляване на напрежението в Южна Сирия. Служители на администрацията на Тръмп работят по телефона, за да се опитат да постигнат тази цел, но това ще изисква съгласувани усилия.
Рисковете са значителни. Точно когато Съединените щати се надяват да постигнат споразумение за прекратяване на огъня и връщане на заложниците, за да се придвижат към прекратяване на войната в Газа, е тревожно евентуално избухване на напрежението на друг фронт, което би могло да разшири регионалната нестабилност.
Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да отмени санкциите срещу Сирия е инвестиция, целяща да помогне на правителството на Шараа да стабилизира страната. Но то не може да съществува едновременно с образи на ислямистки бойци, свързани с правителството в Дамаск, които убиват и унижават сирийски друзи. Тези сцени привлякоха вниманието и на Израел, който отговори с дестабилизиращи удари в Дамаск. Опитите на много друзи да преминат от Израел и Ливан в Сирия, за да помогнат в защитата на своите събратя, допълнително усложняват ситуацията. И всяко подобно разделение и хаос създават възможности за Иран да се опита да се възползва от тях, за да възстанови загубеното си влияние в Сирия.
Обещанието на Тръмп за облекчаване на санкциите и последващите действия от страна на специалния пратеник на САЩ за Сирия Том Барак дадоха на Съединените щати лост за влияние върху Шараа. Те трябва незабавно да го използват, за да окажат натиск върху Дамаск да обуздае бойците, които ескалират ситуацията и атакуват друзите.
Други американски партньори с влияние в Дамаск, включително Турция, Саудитска Арабия и Катар, трябва да бъдат привлечени да предадат подобни послания, за да стане ясно, че помощта и инвестициите, от които Сирия се нуждае, са необходими. Възстановяването ѝ може да бъде заложено на карта.
В същото време Съединените щати трябва да настояват Израел да намали ударите. Ограничените действия за защита на населението на друзите и задържане на заплашителни играчи далеч от сирийско-израелската граница са едно нещо, но ударите по правителствени цели в Дамаск биха могли да доведат до каскадна дестабилизация. Това би провалило истинската възможност за сключване на споразумение между Израел и Сирия в близко бъдеще.
Все още не е ясно дали Сирия може да се стабилизира при режима Шараа, но Вашингтон трябва да напомни на Йерусалим, че провалът на този експеримент увеличава риска от възобновяване на израелския конфликт с иранските пълномощници в Сирия, както и риска от по-директни израелско-турски конфронтации.
Как това може да повлияе на перспективата за нормализиране на сирийско-израелските отношения?
Ударите на Израел по щаба на сирийското Министерство на отбраната в Дамаск са едновременно пречка за продължаващите преговори за деескалация между Сирия и Израел и потвърждение на важността на сирийско-израелското споразумение за ненападение.
Израелското правителство е изправено пред силен натиск от израелската друзска общност след ескалация между друзска въоръжена групировка в Южна Сирия и сили, свързани със сирийското правителство. Правителството също така изпитва натиск от израелски служители, които са дълбоко скептични към способността на новото сирийско правителство да стабилизира страната.
Ударите на Израел по сърцето на сирийското правителство са тежък удар върху суверенитета на младото сирийско правителство, който ще бъде труден за управление. Ако не се контролира, ситуацията може да ескалира в по-голям конфликт, който допълнително фрагментира Сирия и окуражава въоръжените групировки и екстремистите. По ирония на съдбата, този сценарий само ще изостри заплахите за сигурността на Израел.
Въпреки че сирийско-израелското споразумение за нормализиране остава малко вероятно в близко бъдеще, споразумение за ненападение, което да адресира отделни израелски опасения за сигурността и да ограничи израелските военни операции в Сирия, остава възможно. Сирийското правителство побърза да обяви ново прекратяване на огъня с друзите след израелските удари, демонстрирайки интереса си да избегне ескалация с Израел. Осъзнаването на потенциала за споразумение за ненападение ще изисква от израелското правителство значително да промени подхода си към Сирия към подкрепа на онези, които се стремят към обединение на страната, а не към нейното фрагментиране.
