Вечеря за четиричленно семейство за 200 евро, апартамент за 100 евро на нощ: дълго време Хърватия се смяташе за евтина дестинация, но през последните години това се промени. Отговаря ли качеството на високите цени?
Дълги години Хърватия се смяташе за евтина дестинация за лятна почивка. С ниските си цени туристическият сектор в страната успяваше да привлече много чуждестранни посетители. Сега обаче, когато цените се покачват осезаемо, браншът търси нови решения. Мнозина смятат, че отговорът е в предлагането на по-качествени услуги.
Какво означава това обаче за населението на страната, в която средната заплата е двойно по-ниска от тази в по-богатите европейски страни?
Твърде скъпо ли е в Хърватия и оправдани ли са високите цени
Грация Хорватин работи в областта на туризма вече повече от 30 години. Всичко започва, когато поема старата механа на баба си на хърватския остров Муртер. С течение на времето скромното заведение се разраства и се превръща в ресторант, който днес е много популярен сред туристите.
Историята на Грация отразява като в огледало развитието на туризма в Хърватия. Някога достъпна за всеки бюджет, Хърватия постепенно се превърна в дестинация за по-платежоспособните посетители.
Част от тази промяна е стратегическа, но основно се дължи на високата инфлация, наложените от държавата разходи и недостига на работна ръка. Цените достигнаха своя връх миналата година - малцина се осмеляват да ги повишат отново през този сезон.
"Не планирам да вдигам цените, въпреки че всички мои доставчици увеличиха своите и вероятно ще го направят отново през сезона. Може би това не е логично от гледна точка на бизнеса, но вярвам, че устойчивостта е важен фактор", казва Грация пред ДВ.
Почти всички гости на Грация са чужденци - предимно германци и австрийци, следвани от словенци и скандинавци. Опитът ѝ дотук показва, че цените не са нещо, което нейните гости коментират твърде много.
"Вечеря за четиричленно семейство в моя ресторант, включваща напитки и десерт, струва около 200 евро. Апартамент за четирима с хубаво изложение струва около 100-120 евро на вечер. А екскурзия с лодка до националния парк "Корнати" излиза между 50 и 80 евро на човек", изброява Грация.
Наташа от германския град Кьолн прекарва лятната си почивка в Хърватия от 50 години. Преди половин век баба ѝ и дядо ѝ купили традиционна каменна къща на остров Муртер и оттогава семейството идва тук всяка година.
"Много германци и австрийци обичат да идват в Хърватия, защото е евтино. С течение на годините обаче всичко поскъпна. Страната прие еврото и сега разликата е осезаема. Да, качеството на услугите се подобри, но продължавам да смятам, че за това ниво на обслужване цените са прекалено високи. Мисля, че хърватите работят за подобряване на това положение", казва Наташа.
Доволни ли са гостите - от това зависи успехът
Хърватският туристически съвет предупреждава, че съобщенията в медиите за високите цени не се основават на факти и вредят на репутацията на Хърватия в чужбина точно в началото на пиковия сезон. Въпреки това очакванията са за добър сезон и силни юли и август.
"Факт е, че миналата година имаше примери, които хвърлиха различна светлина върху Хърватия по отношение на ценовата конкурентоспособност. Надявам се тази година да няма повече такива случаи. Като цяло смятам, че Хърватия все още предлага добро съотношение между цена и качество и остава в рамките на ценовата конкурентоспособност, което в крайна сметка се потвърждава от нашите анализи", казва за ДВ директорът на Хърватския туристически съвет Кристиян Станичич.
Хърватия е скъпа, може би дори твърде скъпа, но цените не са основният проблем, казва на свой ред ресторантьорката Грация Хорватин. "Мисля, че основният ни проблем е, че трябва да работим върху обслужването и качеството, за да оправдаем тези цени", казва тя.
Дългосрочният успех в туризма зависи от доволните гости, които ще искат да се върнат отново и ще разказват за страната добри неща, когато се върнат у дома.
Но тъй като цените в Хърватия започват да се изравняват с тези в по-богатите европейски страни, където средната заплата е два пъти по-висока, нараства опасението, че местните хора един ден ще могат да гледат собственото си крайбрежие само на картичка.
