Доналд Тръмп наложи сключването на примирие между Израел и Иран. А с военния удар на САЩ по иранските атомни съоръжения той пое сериозен риск - и се увенча с голям успех. Стратегия ли беше това или пълна импровизация?
Най-важният въпрос в последните дни е един - ще издържи ли примирието между Израел и Иран. След като Доналд Тръмп го обяви във вторник вечерта, Израел и Иран си размениха още няколко удара. Това мотивира Тръмп да призове Израел да “си прибере пилотите вкъщи”.
Тръмп обяви победа
Оттогава мирът се задържа. За Тръмп това е абсолютен успех. Израел постигна военните си цели - иранската ядрена програма е значително отслабена. Точно колко остава неясно. „Няма никакво съмнение, че ядреното съоръжение във Фордо е изличено”, заяви Тръмп. Гаухар Мухатжанова от Центъра за разоръжаване и неразпространение на ядрени оръжия във Виена е по-предпазлива с оценките. “Сателитните снимки показват, че има щети, но засега не може да се разбере колко са големи”, каза експертката. В доклад на американското разузнаване, който изтече тази седмица в медиите, се казваше, че иранската атомна програма не е била напълно унищожена.
Въпреки всичко Доналд Тръмп веднага обяви политическа победа – заяви, че е подкрепил Израел, заплашил иранския режим с кратка военна намеса и е наложил волята си. “За мен беше чест да унищожа всички ядрени съоръжения и да сложа край на войната”, заяви Тръмп. Това звучеше така, сякаш всичко, което се случи в последните 14 дни, е преминало точно по план – по неговият план.
Стратегия или стечение на обстоятелствата
При това ескалацията между Израел и Иран, която Тръмп започна да нарича “Дванайсетдневната война”, в началото изобщо не се развиваше според представите на американския президент. “Израелската атака всъщност дойде точно в момента, в който САЩ и Иран щяха да се срещат отново, за да продължат преговорите си”, казва Мухатжанова.
Розмари Каланик - председателка на програмата за Близкия изток на мозъчния тръст “Отбранителни приоритети”, също се съмнява, че всичко се е случило по плана на Тръмп. “Мисля, че Тръмп не е искал Израел да атакува Иран и че дори го е убеждавал да не напада”, казва тя. А американските удари по ядрените съоръжения едва ли са били планирани, предполага тя.
Прави впечатление, че реториката на Тръмп по отношение на Иран се промени радикално, чак след като Израел нападна. Преди това американският държавен глава говореше за „сделка“ с Техеран. После изведнъж заяви, че атаките предстоят в най-кратък срок и ще са по-лоши от всичко, което Техеран някога е преживявал. Заговори дори за смяна на режима и намекна, че може да убие аятолаха. После поиска две седмици, за да вземе решение и нападна след два дни.
За Тръмп това определено беше най-трудният момент от войната – цялата му кампания за втори мандат почиваше на обещанието, че повече американска намеса в Близкия изток няма да има. Евентуална дълга война между САЩ и Иран би могла сериозно да подкопае подкрепата на неговите привърженици в САЩ. Проблемът щеше да е и за националната сигурност – защото нямаше как да се предвиди какъв и колко тежък би могъл да е иранският отговор.
Предварителни уговорки с Иран?
В крайна сметка отговорът беше скромен - само седем ракети, изстреляни от Иран към американската база “Ал Удейд” в Катар. А е известно, че Доха поддържа добри отношения с Техеран и Катар многократно е бил медиатор в различни конфликти в региона. Иранската атака беше обявена предварително, така че не представляваше проблем за катарската противовъздушна отбрана, която прехвана всички ракети.
Затова се прокрадва съмнението, че може да е имало предварителна уговорка между САЩ и Иран за това какъв да е отговорът на Техеран. По време на водените между тях предходни преговори определено са били създадени контакти между двете страни. Това може би е дало на Техеран възможността да избегне спиралата на ескалация, от която Иран едва ли има интерес, също както и самият Тръмп.
"Политически Худини"
Последната ескалация в отношенията между Иран и Израел засега изглежда утихнала. Остава въпросът дали Тръмп има по-дългосрочен план за потенциален ядрен конфликт в Близкия изток. “При Тръмп никога не е напълно ясно каква е стратегията му, дали изобщо има такава или просто върши нещата по инстинкт”, казва Розмари Каланик. “Тръмп от години е нещо като „политически Худини“, казва тя. „Той постоянно изпада в сложни ситуации, но и неизменно успява да излезе сух от водата“.
