Коментар на Веселин Стойнев:
Който най-настървено вее байряка срещу корупцията, обикновено се мисли за апостоли вярва, че може юначно да катурне империята на превзетата държава. И сам задава мерило за праведност, даже да няма здрава армия зад гърба си, а пъстра свита от волнонаемни – кой с по-възвишени, кой с по-битови амбиции, подплатени къде с наивност, къде с нахалство.
В демократичната политика няма светци
В демократичната политика обаче светци няма, защото политикът не може да е индивидуалист, който сам води последователи. Неслучайно никога не е имало партия на светците. Пък и светецът си е грешник като всички останали и едва посмъртно става светец. А всеки политик грешник разчита на политически индулгенции приживе, малцина после и на канонизация от историята. Само хората, които той представлява, са конституционно канонизирани – като суверен, който единствен и винаги е праведен да вика "осанна" и "разпни го".
Затова лидерите на "Продължаваме Промяната" не бива нито сами да се мислят за антикорупционни апостоли, нито други да ги товарят с такива свети очаквания. Иначе антикорупционното дело никога няма да дочака Второто пришествие на царството на закона.
Особено когато дяволът е навсякъде - и вътре в повярвалите си, че са апостоли, и в откровените лъжеапостоли до тях. И когато е обкръжил и цялото апостолско шествие, изкушавайки всички вкупом и поединично и бичувайки ги с всички дяволски похвати и сечива на могъщата си дяволска власт.
Цикличното антикорупционно шествие
Тридесетилетното шествие на демократичната общност през корупционната пустиня премина през множество строеви формации – СДС, ДСБ, "Синята коалиция", "Реформаторски блок", "Да, България", "Продължаваме Промяната". След тежки поражения едни от тях умираха, други оцеляваха смалени, трети биваха изсмуквани от себеподобни преди да разцъфтят и после да се съюзяват с тях, а накрая бързо избуялите вехнаха попрекършени. Пробваха всичко – както войни срещу, така и съюзничества с дяволските партии. Демократичната общност, ту въодушевена, ту омърлушена, ги следваше и изоставяше. И при всяка криза на политическото ѝ представителство ребром изникваше въпросът – партиите ли са калпави или тя толкова може да излъчи от себе си? Дали политическите ѝ представители да се цепят, или да се обединяват? Или да се търси поредната нова формация, а вече поостарелите да се снишават до нея?
При тези многократни цикли в новите формации нахлуват непроверени, необучени и леснопробиваеми хора, докато властта се концентрира в партийната върхушка. А поулегналите партии се затварят кадрово, за да останат чисти и непробити, и поради страх някой техен човек да не сгази лука, минимално участват във властта, когато изобщо се открие такава възможност.
Съзряване на демократичната общност и нейните партии?
Този цикличен исторически опит би трябвало най-сетне да доведе общността и нейните политически представители до някакво съзряване, което да отхвърли поредното разцепление или търсенето на нова политическа дреха. Това съзряване евентуално би довело до разбирането, че независимо от труса ПП-ДБ е добре да продължат като коалиция, а ПП трябва сериозно да се реформира, ако иска да оцелее след кризата и да не я напуснат масово. И че в крайна сметка "апостолическата" демократична политика изисква по-малка, но стегната армия, която може да отстоява трайно ценностите и интересите на своите избиратели, но на която същевременно да се поставят цели, които може да постига, а не предводителите ѝ главно да веят знамето и да надуват тръбата.
Ако обаче политическото представителство на демократичната общност силно отслабне, може насила да се превърне в демократична фасада на едно корупционно статукво...
Президентска сглобка с ГЕРБ?
Опит за ограничаване на това демократично представителство до санитарния минимум още преди апостолската оставка в ПП направи лидерът на ГЕРБ. Бойко Борисов заговори за президентска сглобка на ГЕРБ с ПП-ДБ още на първичния етап по издигането на кандидат за държавен глава. Която отново да е под онази формула, която беше замислена и за съвместното управление с ПП-ДБ заради войната в Украйна и президента Радев.
Преди евентуален балотаж това по същество е стоп оферта. Защото означава предаване на антикорупционното знаме в ръцете на Радев или тихото му прибиране в музея.
