Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
Хайде като едни разумни и зрели хора да излезем за момент от дихотомичния и нерядко слабоумен наратив "фили-фоби" и да се опитаме да профилираме "Нещото" с неясни очертания, наречено „политически проект на Румен Радев“. Засега то притежава единствено съвсем лека плътност и това е всичко; затова да се усмихнем мило и разбиращо на всички, които подвикват „Радев ще ги помете“ и вдигат ръка евентуално да закусват от челичената му военна десница.
Привиждат ми се два варианта. Първият е по-системен и включва бакалските предположения откъде ще дойдат тия поне над 700 000 „помитащи“ гласа (тук бързам да подчертая – ако бъдещото Нещо не стане първа политическа сила в първия възможен момент, след като се е заявило, предлагам да не го чакате. Приказките как това можело да стане постепенно, примерно отначало трета или четвърта сила, пък после да покълне като бобче в памук, са точно и само приказки. И "Нещото" на бърза ръка ще се превърне в "нещо" с малка буква).
За Радевия проект не се очертават пари, защото Кремъл ги дава в Украйна
А защо "системен вариант"? Защото в случая някой трябва да извади стотици милиони за проекта, а този някой не дава току-така, пък и е зает да бомбардира Украйна и най-вероятно му дреме на шляпата какво ще стане с Радев и неговия проект, поне докато не покаже някакъв потенциал. Значи, единственият път към помитането тук, освен чрез летливите негласуващи, е по някакъв начин да бъде „убеден“ корпоративният и административен вот, който в момента, сякаш по „jus pecuniae" („рожденото право“ на парите, ако позволите тази латинска шегичка) принадлежи на статуквото.
Тоест, трудно решим проблем: имаш нов проект, демек си архитект, но се изправяш срещу Левиатана на една чудесно смазана изборна машина, вкопана неизкоренимо в клиентелизма. И да разчиташ, че примерно добре трудоустроените пролетарии на умствения труд, наречени „администрация“, са болни русофили и ще се юрнат след теб току-така, не е „мноо окей“ (както казва поколението „Алфа“).
Въобще да разчиташ на русофилите, т.е. да заложиш „всичко на червено“, у нас поне от 15-ина години означава, че ще излезе черно. Фриволните кисели приказки от новогодишните обръщения тип „сегашната политическа класа ни е подкарала към пропастта“ може и да отекнат тук-там в свитите душици на соц-носталгиците, но така не се прави еволюция. Подчертавам, „еволюция“ - тоест, ако Радев с чисто законови средства, но без структури и само с гвардията висши милиционери-реваншисти зад гърба си, посегне реално към политическата власт.
Вариантът "Румен Сакскобургготски"
Следователно и някак логично идва вторият, „революционен“, и като че единствен вариант. Него аз наричам за по-забавно "Румен Сакскобургготски". А една жена каза, че му шушнат за нещо подобно – оттам и прословутото забавяне на въпросното нещо. Тук, с извинение, се сетих за Мел Гибсън като Уилям Уолъс, който във филма крещи на своите шотландци „hoooold, hoooold", т.е. не сега, нека се приближат още малко, не сега, чакайте, чакайте… сега! И това веднага ми напомни, че Румен Радев е генерал без армия; дори е смешно да продължаваме сравнението с идването на Симеон Втори по сто причини, включително че не се усеща и грам революционна ситуация. Даже няма да почвам за харизмата...
Всъщност какъв Симеон, какви пет евро - Румен Радев трябва да изостави непосредствената си мечта да наследи Борисов на трона на българската политика, а и трагично надценява прословутия порив към нов спасител. „Обръщането на масите“ трябваше да се случи по времето на вдигнатия юмрук, колкото и това да би означавало рязко преформатиране на властта. Не, президентът, подобно на любимия Васисуалий Лоханкин от „Златният телец“, просто продължи да си лежи на дивана на „Дондуков“ 2 и оттам да сипе заядлив спам, който съветниците му, клетите те, смятат за опозиционна политическа платформа. И сега е много вероятно да се окаже, че неговата евроазиатска Варвара го е напуснала (с цялото ми уважение към г-жа Радева, просто метафора).
Защо Радев няма електорален потенциал
Радев, впрочем, залага на три очевидни неща – „военен съм все пак, ще внеса ред, искам да съм бащинска фигура, а и също искам да съм българският Орбан“, „ЕС не сбъдна мечтите ви, а доведе тази политическа крадлива власт“ и „никога против Русия“. Част от тях отекват в някакви ехо-стаи, но много ме съмнява, че той набира истински електорален потенциал по този начин. До степен, до която ми идва да се пошегувам горчиво – а ти всъщност пита ли батковците за тоя политически проект или само си рисуваш нещо?
Проблемът е и в следното: Радев не е и не може да твърди, че е нещо ново. Той все пак идва от сложен конкубинат с БСП на Корнелия и „Продължаваме промяната“ (в последния случай се изметна като Гоголев герой и взе да им вика „шарлатаните“). Всичко това не остава незабелязано дори в днешната българска реалност, в която помненето вече дори не трае прословутите три дни. С други думи, има голяма опасност този димитровградски лъв да изпълни упражнението „край река Перловска седнах и заплаках“.
И този ход на Радев не беше далновиден
Което ме подсеща, че ходът с анти еврото не изглежда много далновиден, особено след година, когато всички ще са се успокоили и ще са видели, че еврото не хапе (и единственият проблем с него е, когато го няма). Включително и гнезда на русофили, които много добре знаят къде лежи непосредственият им битов интерес, да не говорим за образование на децата и т.н.
Тук има и нещо тъжно, защото страшно се съмнявам, че малцината гласуващи в България през 2026 все още ще кълват на чисто гол популизъм. Тоест, президентът Радев няма потенциала да преобърне системата и вероятно го чака съдбата на Първанов.
И всъщност му обръщаме твърде много внимание.
