Референдум за еврото…. Просто желание на президента Румен Радев или стратегически ход, който има политически замисъл. Пред ФАКТИ говори Светлин Тачев от социологическа агенция „Мяра“.
- Г-н Тачев, стана ли думата „референдум“ политическа дъвка, след като президентът Румен Радев постави приемането на еврото под въпрос и поиска допитване до народа?
- Подчертавам, че, когато говоря за референдуми, съм пристрастен, защото научните ми интереси са насочени към гражданското участие. По принцип този инструмент не е панацея, но е една от най-добрите форми за пряко участие на населението. Основният проблем при него е, че в повечето случаи се използва за политическа употреба. В условията на криза, през последните десетилетия, в Европа референдумът се превърна в примамлива опция за политическа заявка в търсенето на алтернативи.
В Гърция се проведе референдум за излизане от еврозоната, Великобритания произведе БРЕКЗИТ и т.н.
В България около всяка политическа криза започват опити за провеждане на национален референдум, обикновено със заиграване по популистки теми – сваляне броя на народните представители, смяна формата на управление, смяна на избирателната система и т.н. „Има такъв народ“ създадоха партията си на базата на инициирания от Слави Трифонов референдум, на който не му достигна малко, за да има императивен характер. В последните години пък и ИТН, и БСП, и „Възраждане“ направиха неуспешни опити, по една или друга причина, за предизвикване на референдум. Провеждането на национални допитвания в България обаче в повечето случаи се проваля заради ограниченията в Закона за прякото участие на гражданите. Затова и заиграването с този инструмент за пряко участие вече приема по-скоро политически характер, отколкото реална възможност за допитване до обществото.
- Изобщо референдумът като инструмент на гражданското участие има ли смисъл в България…
- Референдумът винаги има смисъл. Пряката демокрация не би трябвало да е в антагонизъм с представителната, а да я допълва. Демократична система, уповаваща се само на избори, обикновено изпада в кризи, защото гражданите се отчуждават от политическите процеси и се засилва недоверието към институциите и партиите.
Разбира се, референдумите са много мощен инструмент и могат да се превърнат в оръжие, ако се използват с политически цели.
Затова често пъти политическите елити се страхуват от мнението на мнозинството.
Дълги години в Европа се говореше за експертност, в която специалистите знаят кое е най-добре за всички. Видя се, че и това дава дефекти.
За да може да функционират добре подобни инструменти на национално ниво, са нужни обучение, опит, информационна кампания, която да създаде почва за някаква традиция. Нужни са и промени в Закона за прякото участие. Аз не виждам желание за подобно нещо. В България референдумите на местно ниво обаче функционират добре, защото местните най-добре познават спецификите на общностите си. Последният, за който се сещам, е от едно великотърновско село – за смяната името на населеното място.
- Радев неведнъж е заявявал, че подкрепя влизането на България в Еврозоната, но тезата му май бе политизирана, въпреки че призова партиите да не правят това. Всъщност, самото му предложение как го разбрахте - „за" или „против“, или за отлагане във времето на приема на еврото…
- От това, което е заявявал президентът, за него не стои въпросът за влизането на България в Еврозоната. Румен Радев неведнъж е казвал, че го подкрепя. Изказвал се е и за референдума на „Възраждане“. Затова и предложението му за времева рамка е по-скоро политически ход.
- На 13 март президентът пред студенти в Пловдив каза, че няма как да има референдум за еврото, а на 9 май се обърна към нацията точно с такова искане. Завой на 180 градуса. Защо…
- Изглежда ми, че предложението му не стъпва върху идеята да се проведе референдум, а върху точно обратната – да бъде отхвърлен. Съмнявам се, че Радев не е бил наясно, че Народното събрание няма да допусне подобно допитване. Отхвърлянето на референдума е опит за директна мобилизация по оста „народ-власт“, чрез която да заяви, че „управляващите се страхуват от мнението на хората“. И от реакциите им се вижда точно това. Така Радев пакетира евроатлантическите формации, чрез което да застане като „антистатукво“. В такава ситуация ПП-ДБ могат да изпаднат в обяснителен режим защо са заедно с ДПС-Ново начало и ГЕРБ-СДС, въпреки че се заявяват като опозиция. Особено ако се повдигне темата за корупцията.
Това може да е и историческият край за БСП.
При Левицата има разминаване между електорат и ръководство по темата с еврото. И въпреки че Националният съвет заяви, че подкрепя усилията на правителството за влизането на България в Еврозоната, някои структури по места застанаха зад идеята на Радев. В тази връзка „Има такъв народ“ направиха ход, с който да не се дискредитират – подкрепиха референдума като инструмент на гражданското участие. Все пак партията на Слави Трифонов беше създадена на тази база.
- Беше ли това тест за натрупване на възможен бъдещ електорален капитал?
- На това прилича. Зависи дали иска да слезе на политическата сцена след някакъв период от време. А българите не са спирали да са недоволни от политическите си представители и да търсят алтернативи, за които да гласуват. Така дойде и Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов, и Слави Трифонов, и дори Кирил Петков и Асен Василев. В лявото пространство БСП почти липсва и оставя вакуум за нещо ново, което да го уплътни. Активността на ДПС-Ново начало също би породила търсене от контрапункт. А Румен Радев винаги се е позиционирал като критик на всяка власт. Досега обаче използваше теми, които имат широко припознаване – Трети март, корупцията и т.н. Тоест, възможност да привлече недоволни от целия политически спектър. За първи път заема позиция по тема, която вече се използва от определена политическа ниша, което пък би му ограничило част от възможните поддръжници. Разбира се, има и една голяма маса от хора, която не гласува, защото е разочарована и бойкотира.
- Парламентът очаквано отхвърли референдума. И сега какво…
- Генерално, ходът му е изключително рисков и може да бъде както успешен, така и негативен за самия него. Въпросът е дали Румен Радев има изградена стратегия, защото отхвърлянето на референдума беше ясно. Сега сезира Конституционния съд. Тепърва ще видим как ще се развият нещата.
- Догодина ще има избори за президент. Какво може да се позволи и какво можем да очакваме от Румен Радев в оставащо това време?
- Много анализатори се питат дали не е изпуснал времето си да слезе на политическата сцена. Няколко пъти имаше такава възможност, но не го направи. Разбира се, подобно действие можеше да има обратен ефект. Вероятно затова и не рискува. Сега обаче има редовно правителство и то има интерес от дълга политическа стабилност. Колкото по-дълго управлява, толкова повече ще задържа възможността за вълна на нов проект. Затова на Румен Радев му е необходимо противопоставяне между него и правителството, за да поддържа напрежение и интерес.
