Археолозите смятат, че хората пият алкохол от хилядолетия. За това свидетелстват находки от Китай, които са на между седем и девет хиляди години, разказва АРД. Алкохолът се е произвеждал от плодове, ориз или пшеница с помощта на дрожди. И се превърнал в хит.
Алкохолът замества водата, ако тя не става за пиене
Едно от обясненията за интереса към алкохола в миналото е липсата на чиста питейна вода. "Тя постоянно е била замърсена с бактерии", разказва фармакологът професор Грегор Фурман от университета "Фридрих Александър" в Ерланген и Нюрнберг. "Но ако водата ферментира, т.е. от нея бъдат направени бира или вино, тя става чиста и следователно - безопасна", допълва той.
Алкохолът се превръща в ценност. "Понякога е бил използван като платежно средство, друг път - като възнаграждение", казва Габриеле Колер, професорка по психиатрия в университета "Лудвиг-Максимилиан" в Мюнхен.
Ето как влияе алкохолът на тялото
Какво обаче прави напитката толкова привлекателна? Етанолът - химичното му име - влияе основно върху действието на три невротрансмитера в мозъка: гама-аминомаслената киселина (ГАМК), допамина и глутамата. Те имат многостранни ефекти, обяснява Фурман. "ГАМК има успокояващ ефект. Глутаматът повишава бдителността, а допаминът ни прави щастливи."
"Етанолът обаче се превръща в отрова в тялото ни", изтъква Сали Марлоу от Кралския колеж в Лондон, която от години изследва въздействието на алкохола върху здравето. "В черния дроб алкохолът се превръща в ацеталдехид, а това е много токсично вещество, което след това се разпространява навсякъде чрез кръвта", обяснява тя. Затова Германското дружество по хранене и Световната здравна организация (СЗО) казват, че "не съществува безрисково количество и безопасна консумация".
Според изследване на СЗО над 200 болести са свързани с прекомерната консумация на алкохол. Сред тях са заболявания на черния дроб, на кръвоносната и нервната система, деменция, депресия и тревожни разстройства. По данни на Германския център за изследване на рака алкохолът носи основната вина и за около 20 000 нови онкологични заболявания ежегодно, което го превръща в основен рисков фактор заедно с наднорменото тегло и тютюнопушенето.
Коварството на пристрастяването
Алкохолът освен това е силно пристрастяващ, припомня АРД. "Най-големият проблем при зависимостта е, че човек не я осъзнава, а продължава да си казва: "Всъщност нямам проблем", обяснява психиатърката Колер. "Имам чувството, че колкото по-зависими са хората, толкова по-малко осъзнават, че са зависими." Прекомерната консумация на алкохол води и до социални последици - насилие, транспортни произшествия, инвалидизиране и невъзможност да се работи. Актуално изследване разкирва, че щетите за германското общество от консумацията на алкохол са над 57 милиарда евро годишно.
Но алкохолът изпълнява и точно определени функции в обществото : "Той действа като социална свръзка", казва професор Марлоу. Проучванията показват, че след няколко глътки водка хората по-лесно започват разговори с непознати и се смеят повече. Консумацията на алкохол от хилядолетия се свързва с празненства и ритуали, с усещането за общност и общуването като цяло.
Философът Роберт Пфалер от Университета за изкуства и дизайн в Линц описва алкохола като "трансгресивна субстанция", която ни помага да преминаваме граници. Обикновено внимаваме да спим достатъчно, да си почиваме достатъчно и т.н. Но в моментите, в които празнуваме, забравяме това и сме склонни да бъдем много по-разточителни с ресурсите си."
Забраните провокират протести и саботаж
Политиците постоянно се опитват да ограничат алкохолната консумация, но рестрикциите често се натъкват на съпротива. Един от примерите е Мюнхенската бирена революция, когато през март 1844-а година гражданите вдигат бунт заради поскъпването на бирата при крал Лудвиг Първи.
Кампаниите срещу алкохола допринасят дори за паденето на политически системи - като кампанията на Горбачов в средата на 80-те години на миналия век, която среща масова съпротива. "Ясно е - хората решават, че добрият им живот е застрашен", казва Пфалер. "Това е един вид последният бастион на осъзнаването, че сме човешки същества, а не машини или работни коне, които са на света само, за да се трудят."
В повечето европейски страни обаче хората вече пият по-малко: консумацията на чист алкохол на глава от населението е намаляла от почти 13 литра през 1980-а до 9,8 литра през 2024-а година. Габриеле Колер обяснява това с повишената информираност на хората за опасностите от употребата на алкохол.
Въпреки това изследователката Марлоу все още вижда голяма нужда от допълнителни мерки: "Като общество искаме да се наслаждаваме на ползите от алкохола, а за проблемите обвиняваме отделните хора". Единствените ефективни мерки срещу прекомерната консумация на алкохол са известни отдавна: "Намаляване на достъпността, увеличаване на цените". На много места обаче те се натъкват на отпор.
