Елитът на украинската армия е вкаран в "примка" при Курск - руски специалитет от времето на маршал Кутузов. През 1812 г., стопилата се "Великата армия" на Наполеон от 600 000 на 30 хиляди премръзнали брадясали и болни войници стигат до река Березина, чиито мостове са взривени.
Температурата е минус 20 градуса. Наполеон заповядва строенето на понтони. Десетки войници влизат в ледената вода и умират от студ. Руснаците от армиите на Витгенщайн и Чичаков броят труповете на французите и чакат заповедта на маршал Кутузов, произведен от Александър I-ви в главнокомандващ всички руски армии, да унищожат останалите живи и да заловят Наполеон.
Тази заповед не идва и Бонапарт успява да избяга. Гневът на руската армия и общество като цяло изразява най-добре Толстой във "Война и мир". Той пише междудругото: "Този остарял Кутузов трябва да разбере, че неговото време е свършило!" Никой от тях не помни, че в битката на Трите армии при Аустерлиц, когато французите - победители, правят също "примка" около руския Цар Александър. Тогава Наполеон праща писмо по куриера Долгоруки, в което известява на обсадения руски Цар, че може да се върне в Русия без да бъде обезпокояван.
Кутузов със сигурност е бил там заедно с Царя. Подробност, която разгневеният Толстой пропуска.
Настоящата ситуация при Курск напомня Аустерлиц, с тази разлика, че едни срещу други не са Наполеон и Александър I-ви, а Зеленски под ръка с Макрон срещу Путин. И какво се получава. Френският президент, който никой не пита, предупреждава: "Руската агресия трябва да спре! Трябва да спре разпростирането на руснаците! Да спрат и декларациите, чиято цел е печелене на време!"
От Москва Путин отговаря подчертано хладно, даже мразовито: "Да сложат оръжие и ще останат живи и изпратени достойно!"
В такива трудни моменти, историята има своите хубави страни. За тези, които обичат да четат.
