2ри юни отдавна е станал личен празник за всеки българин - кой не прожектира живота си на лента чак до детството като чуе сирените на обяд и имената на Ботев и героите вечерта на фона на внушителна заря?
Да, Ботев и Левски са другото име на България. И ако не само ги празнуваме, а наистина следваме заветите им, ще се замислим какво значи за тях да си патриот.
Надали има по-подходящ момент - точно преди поредни избори - да видим как българите тълкуват Ботев.
В почти цялото си творчество - но може би най-видно в стихотворения като “В механата”, “Моята молитва” и “Патриот” - гневният апел на Ботев не е към тиранина, а към българите, които му служат. Дали заради личен користен интерес, християнската вяра на смиреност или просто защото не могат да обвържат думи с дела - но тези българи не могат и не искат да посветят себе си на свободата на България.
Днес нещата изглеждат драматично различни за повечето българи - за тях България е свободна, а денят на Ботев се празнува не по повод свободата като висша ценност, а като конкретната свобода от османците, чиято обратна монета е благодарност към руснаците.
Точно така - докато българите възприемат България за свободна като нещо различно от това да бъде управлявана по тяхната воля - ще продължим да бъдем управлявани от една шепа хора - биографично, идеологически и финансово свързани с Кремъл. А тези българи няма да виждат причина да излязат да гласуват, за да променят нещо, щом имат хляб, покрив и свобода да пътуват. Без да разбират колко е крехко това тяхно постижение, колко условна е демокрацията и колко лесно неявната власт на Кремъл може да стане явна.
За тях би писал Ботев - ако беше днес жив.
Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на автора
