Атаката срещу търговски кораб край българското Черноморие съвпадна с тристранната среща на министрите на отбраната на България, Румъния и Турция в София. Димитър Стоянов съобщи, че контейнеровоз е бил ударен от три морски дрона на около 21 морски мили от Шабла. По предварителни данни, разпространени от Maritime.bg, поразеният кораб е CONTSHIP JET, плаващ под либерийски флаг и пътуващ от Хайфа към Констанца.
В информацията за инцидента има разлика в посоченото местоположение. В изявлението на Стоянов се говори за около 21 морски мили от Шабла, докато Maritime.bg посочва приблизително 16 морски мили от нос Калиакра. Министърът не назовава кораба, а идентификацията като CONTSHIP JET идва от морската специализирана медия. До момента няма официално потвърждение, което да изясни дали става дума за различно отчитане на една и съща позиция или за различни описания на инцидента.
Ключовите неизвестни остават
По предварителни данни екипажът на CONTSHIP JET е започнал евакуация със спасителни плотове и е напуснал плавателния съд. Няма официално съобщени данни за състоянието на моряците, размера на щетите или за това дали корабът продължава да плава. Не е посочен и извършителят на атаката. Не е обявено защо именно този контейнеровоз е бил избран за цел.
Тези неизвестни са съществени, защото инцидентът е свързан с граждански кораб, който се е движел по международен маршрут между Израел и Румъния. Така въпросът вече не се ограничава до конкретния плавателен съд, а обхваща безопасността на търговските линии в западната част на Черно море. Стоянов заяви, че разследването за произхода на дроновете е под ръководството на Военна прокуратура и че информация по него може да даде единствено прокуратурата.
От отделни инциденти към общ механизъм
Срещата в София е свикана след поредица от удари по търговски кораби в икономическата зона, териториалното море и прилежащата зона на Черно море. В разговорите участваха българският министър на отбраната Димитър Стоянов, турският му колега Яшар Гюлер и румънският министър Щефан-Раду Опря, както и началниците на отбраната на трите държави.
Трите страни приеха съвместно изявление, с което осъдиха нападенията срещу гражданското корабоплаване. Те договориха създаването на координационен механизъм за регулярни консултации, обмен на информация и определяне на практически мерки при нови заплахи. Предвижда се и подобряване на системите за ранно предупреждение.
„Трите страни заедно трябва да реагираме във всяка една ситуация така, че да можем да осигурим свободата на корабоплаването“, заяви Димитър Стоянов.По думите му България няма суверенитет в икономическата си зона, но сигурността на корабоплаването и реакцията при инциденти изискват координация. Министърът подчерта, че срещата няма да остане единствена и че в кратки срокове трябва да има нови разговори между трите държави.
Военни способности и граждански риск
На дневен ред е и решението по два меморандума. Единият е свързан с включването на България в проект за противодействие на нисколетящи заплахи, включително дронове. Другият предвижда придобиване на зенитни ракети „Мика“ за патрулните кораби.
Стоянов определи рисковете за сигурността в Черно море като нарастващи всеки ден. Засега обаче конкретната атака край Калиакра остава без публично установен извършител, без официално обобщение на щетите и без потвърдени данни за състоянието на екипажа. Следващите действия зависят от резултатите от разследването и от това доколко договореният механизъм между България, Румъния и Турция ще ускори обмена на информация и реакцията при нов инцидент.
Черно море – по-смъртоносно от Ормуз: 570 атаки и 40 загинали моряци през годината
В Черно море през тази година са нападнати 570 търговски кораба, а потвърдените смъртни случаи сред моряците са 40, това сочи статистиката на Международната морска организация и британската специализирана компания по морска сигурност „Амбри“, цитирана от "Файненшъл таймс".
Това прави морския път, на който и България има излаз, най-смъртоносния в света. За сравнение – в Ормузкия проток загиналите моряци са 24, а атаките в Черно море са шест пъти повече от тези в Персийския залив.
„Файненшъл таймс“ откроява тактиката на двете воюващи страни. В рамките на годината най-напред ескалират украинските атаки в Черно море, насочени най-вече срещу доставките на руски дизел за Крим. През последното тримесечие тенденцията е друга – 90 процента от нападенията в морето се свързват с Русия.
Пристанището в Одеса е обслужило по-малко от 10 кораба през септември, в сравнение с 400 през юли. Всички страни с излаз на Черно море са засегнати, тъй като моряците са уплашени, застраховките се повишават и трафика намалява. Най-засегнат е украинският износ на зърно, който Киев се опитва да пренасочи доколкото може към портовете по Дунава, които обаче също са атакувани и отделно от това нямат капацитета на морските пристанища. В резултат спада е със 75 процента спрямо времената преди войната. Русия също пренасочва такъв износ към Далечния изток и Азовско море.
Икономическият ефект – цените се повишават глобално, включително защото намалените печалби от износа лишават производителите от средства за последваща сеитба и ще намалят следващите реколти.
Военният – в рамките на ескалациите Украйна е възприела по-унищожителните руски методи – вместо машинните отделения, и нейните атаки все по-често засягат мостика или жилищните помещения на корабите.
Атакуваният край Калиакра товарен кораб и срещата на военните министри от натовските Румъния, България и Турция не е случайно. Кремъл показва ясен сигнал, че оказва натиск върху България, която последните месеци заема колеблива позиция спрямо руската агресия в Черно море. Правителството на Румен Радев трябва да заеме ясна позиция, ако не иска да рискува зелени русофилски дронове да избухват във Варна и други градове по Северното ни Черноморие.
Припомняме, че
руският флот бомбардира Балчик по време на Първата световна война.
Това се случа на 13 декември 1916 г. Въпреки сериозното превъзходство на руския флот, българската артилерия успява да отговори и порази крайцера „Память Меркурия“, принуждавайки руската ескадра да се оттегли. Размяната на удари оставя четирима убити и петима ранени, както и материални щети по пристанището.
На 22 юни 1941 година — в деня, когато Германия напада Съветския съюз с операция „Барбароса“ — неизвестен самолет, свързван със съветската авиация, извършва бомбардировка над град Добрич.
Към този момент България не се намира в състояние на война със СССР .
Източници: bntnews.bg, maritime.bg, fakti.bg
