Американците имат един колоритен израз за президент, който вече навлиза в последния етап от мандата си или се намира в слаба политическа позиция - и от когото, следователно, не може да се очаква много: "куца патица" (lame duck).
На заседанията на Европейския съвет често не липсват подобни "куци патици" сред 27-те членове. Обикновено това няма сериозни последици. Ситуацията обаче става проблематична, когато в тази категория попадне някой от тежката категория в ЕС, пише испанският вестник La Vanguardia.
Ако лидерите на двете движещи сили на Съюза - Германия и Франция - едновременно се окажат "куци патици", ситуацията заплашва да доведе до катастрофална парализа. А това е повод за тревога в момент, когато Европа е изправена пред решителни дебати. Френският президент Еманюел Макрон "куца" от известно време насам - още от момента, в който необмисленото му решение през 2025 г. да свика предсрочни избори го остави без мнозинство в Националното събрание и превърна последните две години от президентството му - мандатът му изтича през 2027 г. и той няма право да се кандидатира за трети - в период на постоянни сътресения. Още по-лошо за политическото му наследство е, че партията му е изправена пред опасността да бъде напълно разбита на следващите президентски избори, където за фаворит масово се смята ветеранът и лидер на крайната десница Марин льо Пен от "Национален сбор" (RN).
В сравнение с Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц някога изглеждаше много по-стабилен. Това вече не е така. Лидерът на християндемократите изглежда е пропилял целия си политически капитал за по-малко от година и половина начело на федералното правителство: не само популярността му се е сринала до критично ниски нива (14%), но той е повлякъл и партията си - Християндемократическия съюз (CDU) - към дълбока екзистенциална криза. На последните два регионални избора партията претърпя съкрушително поражение от крайнодесни сили - включително откровени неонацисти - от партията "Алтернатива за Германия" (АзГ); освен това, за първи път в историята тя не успя да преодолее прага от 5%, необходим за влизане в щатски парламент (в Мекленбург-Предна Померания).
И двете страни са изправени пред сериозни икономически трудности. Цялата индустриална стратегия на Германия от последните десетилетия - изградена върху вноса на евтин руски газ и мащабния износ за Китай - се срива. Скорошен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) показва, че Германия е европейската страна, най-силно засегната от нарастващата китайска индустриална конкуренция: не само че обемът на износа ѝ за азиатския гигант е спаднал (от 3,1% на БВП до 1,5%), но Китай се конкурира ожесточено в ключови за нея сектори - машиностроенето и автомобилостроенето. Днес китайските електромобили заливат пазара, а германският сектор обявява масово затваряне на заводи. Освен това, въпреки стабилните държавни финанси - с бюджетен дефицит от 2,7% и изключително ниско ниво на дълга от 63,5% - икономическият растеж остава слаб след две години на свиване, докато инфлацията е достигнала 2,9%.
Френската икономика се справя по-добре, но все пак няма много поводи за оптимизъм. Икономическият растеж е близо до стагнация, безработицата остава висока (8,3%), а инфлацията (2,6%) се усеща най-силно при цените на горивата, което подклажда социално недоволство. На този фон правителството на министър-председателя Себастиен Лекорню е изправено пред трудната задача да прокара бюджета за следващата година. Целта е да се въведат мерки за укрепване на публичните финанси на обща стойност 54 милиарда евро (чрез комбинация от съкращаване на разходите и повишаване на данъците); тези мерки единствено ще задържат бюджетния дефицит на ниво от 5% - доста над прага от 3%, макар че досега Париж е избягвал официални санкции - и ще стабилизират публичния дълг на 121,7% от БВП. Тази стойност е двойно по-висока от нивото в Германия (като заслужава да се отбележи, че в момента Франция плаща по-високи лихви по дълга си, отколкото Гърция).
За разлика от Франция, където през май предстоят решаващи президентски и парламентарни избори, в Германия не се задават федерални избори в близко бъдеще- следващите са насрочени за 2029 г. Въпреки това предстоящите регионални избори биха могли допълнително да отслабят позициите на християндемократите, освен ако партията не промени курса си. Засега коалиционното правителство със социалдемократите остава стабилно, макар да не е ясно колко дълго ще продължи това без съществена промяна в посоката на управление. Макар Мерц да се е вкопчил в поста и програмата си за реформи, в рамките на ХДС (CDU) вече се водят дискусии за евентуалната му замяна като кандидат на партията за канцлер.
Слабостта на тандема Мерц-Макрон не вещае нищо добро за справянето с ключовите предизвикателства пред Европа. Най-належащото от тях - ако изобщо може да се посочи само едно - е одобряването на бюджетната рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. Тази рамка ще определи реалния обхват на амбициите на ЕС и много лидери биха искали да се постигне споразумение преди края на годината, предвид ключовите избори, които предстоят догодина във Франция, Испания, Италия и Полша. Други неотложни въпроси включват формулирането на единна индустриална политика, насърчаваща принципа "Произведено в Европа" (като преразглеждането на търговските отношения с Китай представлява сериозно предизвикателство), както и прилагането на мерки от докладите на Драги и Лета за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика (особено по отношение на Съюза на капиталовите пазари), без това значително да подкопава "зеления дневен ред". В дневния ред също така фигурират въвеждането на истинска европейска политика за отбрана - чрез отказ от преобладаващия понастоящем национален подход - и продължаването на военната и икономическа подкрепа за Украйна, наред със сложната задача за разширяването на ЕС.
Дебатът за бюджета на ЕС заплашва да бъде много бурен - и всъщност вече е такъв. Германия засега се е отказала от каквато и да е умерена позиция и оглавява групата на така наречените "пестеливи" държави (Австрия, Финландия, Нидерландия и Швеция). Тези страни категорично отхвърлят предложението на Европейската комисия за бюджет от 2 трилиона евро за съответния период. Канцлерът Мерц настоява за съкращения в размер на стотици милиарди по всички бюджетни пера, като същевременно отказва да одобри нови източници на приходи на ниво ЕС (известни в брюкселския жаргон като "собствени ресурси") или да преструктурира и удължи срока на общия дълг, поет първоначално по време на пандемията от COVID-19. На тях се противопоставят така наречените "Приятели на кохезията" - включително Испания, - които отхвърлят всякакви съкращения на кохезионните фондове или на Общата селскостопанска политика (ОСП).
Поредицата от консултации, проведени от председателя на Европейския съвет Антониу Коща в европейските столици, досега само подчертава огромната пропаст между различните страни и трудността за постигане на компромис. В опит да се намери решение, някои предлагат значителни съкращения на собствените оперативни разходи на ЕС и на бюджета за външно сътрудничество (програмата "Глобална Европа"), но нито една от тези мерки не е достатъчна, за да реши уравнението.
При тези обстоятелства решаваща ще бъде ролята, която в крайна сметка ще избере да изиграе Фридрих Мерц. Преди около година - през лятото на 2025 г. - германският канцлер се ангажира да засили външнополитическата активност на страната и обеща засилено лидерство в рамките на Европа. "Поемаме по-голяма лидерска отговорност като надежден партньор в Европа и по света", заяви той тогава. Ключовият въпрос е дали той ще продължи този курс на действие, или ще даде приоритет на националните интереси и въпросите на вътрешната политика. Непосредственото бъдеще на ЕС зависи от неговите действия.
Източник: news.bg
