Един от най-важните резултати от неотдавнашната среща на върха във Вашингтон между президента на САЩ Доналд Тръмп и китайския му колега Си Дзинпин е нещо, което едва ли ще научим скоро, ако изобщо някога го разберем. Това пише за Foreign Policy Хауърд Френч - професор във Висшето училище по журналистика на Колумбийския университет.
"Това няма нищо общо с факта с това, че делегациите не успяха да публикуват съвместно изявление, нито дори със значителните разминавания между представените от двете страни версии на разговорите им. Става дума по-скоро за личните изводи, които китайският лидер вероятно си е направил в края на посещението си по два свързани въпроса: Кой всъщност е Тръмп в дълбочина и какво казва неговото президентство за състоянието на Съединените щати като настояща световна суперсила?
Първото е далеч най-лесното: изключителното раболепие на Тръмп при посрещането на Си с всички почести и при всяка възможност да го ласкае няма никакъв шанс да превърне двамата мъже в истински приятели, макар че Тръмп често изглежда вярва именно в това.
Като всяка държава, Китай е допускал множество грешки и погрешни преценки през десетилетията, но в периода след Мао той формулира политиките си чрез дисциплиниран процес, чиято цел е трезва и рационална оценка на интересите на Китай — или поне на Китайската комунистическа партия (ККП). Приятелството в обичайния, персонализиран смисъл на думата има малко общо с това. Това е правило, което бих приложил дори към демонстрациите на сърдечно приятелство между Си и руския президент Владимир Путин, чиято Москва е ситуационен съюзник на Пекин.
Една по-спекулативна мисъл е, че на Си може да му е било изключително забавно да наблюдава как Тръмп представя собствената си интерпретация на това какво представлява авторитарното лидерство. В американските политически коментари вече е широко разпространено твърдението, че Тръмп си фантазира за притежаването на кралски правомощия. Как иначе да си обясним щедрото му използване на злато и манията му по монументите, особено по тези, които се надява да носят името му през вековете? Но докато Тръмп развеждаше Си из Белия дом и се хвалеше с площадката си за хеликоптери и с балната зала, която е в процес на изграждане, съм изкушен да кажа, че Си вероятно го е взел за глупак. Защото колкото и много власт да е концентрирал Си в собствените си ръце през последните над 13 години, почти никаква част от енергията му не е била посветена на стремеж към персонализирано величие.
Си вероятно е останал с лошо впечатление от своя колега и когато Тръмп го е превел през павилион, чиито позлатени стени са били украсени с портрети на американски президенти. Те са били окачени във възходящ ред, като портретът на Тръмп е бил най-високо от всички. Само по себе си това е достатъчно безвкусно, но китайският лидер е стоял безмълвно, както винаги невъзмутим, докато Тръмп е спрял пред рамката, посветена на неговия предшественик Джо Байдън. Вместо портрет на Байдън там е имало снимка на автоматична писалка — устройството, което Байдън често е използвал за подписване на официални документи, както са правили и други президенти преди него.
Това, което Тръмп сякаш не е разбрал, е, че вътрешната политика и международните отношения на най-високо равнище изискват внимателно разграничаване — както гласи утвърдената американска максима за външната политика, че "политиката спира до брега". Си предизвика вълнение през октомври 2022 г., когато неговият предшественик Ху Дзинтао беше изведен пред конгреса на най-висшите представители на ККП — рядък знак за вътрешни разногласия в държава, в която подобни неща рядко излизат наяве публично. Но би било немислимо Си открито да говори лошо за някой от своите предшественици в чужбина. Причината е, че той, подобно на лидерите на повечето държави с добре развито разбиране за държавническото управление, разбира, че сред първите му задължения, когато е в чужбина, е да представя единен образ на своята страна и нейната система.
Най-малкото Си вероятно е останал с впечатлението, че Тръмп е дълбоко объркан, когато американският президент е критикувал американските медии в негово присъствие и е демонстрирал едва прикрита завист към факта, че китайските медии съобщават това, което Пекин иска от тях. Тръмп, изглежда, вярва, че отразяването в полза на правителството е въпрос на забраняване на медии, чиито критики го обиждат. Си знае по-добре. Разликата между американския и китайския медиен режим се корени във фундаменталните различия между демокрацията и диктатурата.
Но тук има и нещо повече: Свободата на пресата в Съединените щати, гарантирана от Конституцията, отдавна отразява не само правовия ред, но и по-дълбоката национална увереност на система, която не се страхува от собствените си критици. На този фон се запитах дали Си не е стигнал до извода, че наблюдава не просто президент, който се превръща в карикатура, а и все по-ясни признаци на държава, която е загубила посоката си, включително самоувереността, която китайските лидери отдавна уважават и дори на която завиждат.
За сравнение нека разгледаме начина, по който двамата мъже са управлявали начело на своите толкова различни системи. Управлението на Си трябва да се разглежда като стратегическо и изключително целенасочено завоюване на почти абсолютна власт. За някои това започва още преди той да поеме ръководството на Китай в края на 2012 г., когато през септември същата година изчезва от публичното пространство за около две седмици. Според множество публикации той е използвал този ход, за да изтръгне ангажименти от по-възрастни партийни представители да му предоставят значително повече власт, отколкото са имали други новоназначени лидери в периода след Мао.
Оттогава Си методично използва мащабните антикорупционни кампании не само за да се бори с корупцията, но и за да отстранява партийни представители, чиято лоялност е смятал за недостатъчно сигурна. Той е направил почти същото и с висшето командване на китайската армия, като е вкарал в затвора или е пенсионирал почти всички водещи военни фигури. Този подход, наред с други действия, е дал на Си възможността да управлява безсрочно, заобикаляйки традиционните два петгодишни мандата, въведени след Мао. Подходът на Си към властта може да бъде сравнен с начина, по който боата удушвач покорява плячката си — чрез постепенно, но неумолимо затягане на хватката.
Нищо от това не бива да се разбира като твърдение, че Си води страната си в правилната посока или че продължаващият възход на Китай е неизбежен и лишен от дълбоки вътрешни противоречия. Но същото не може да се каже и за Съединените щати при Тръмп.
Трудно е да се заключи, че действията на Тръмп, особено през втория му мандат, ще бъдат от полза за Съединените щати, а голяма част от песимизма ми по този въпрос е свързана със стила му на лидерство. В сравнение със Си Тръмп изглежда като пълен аматьор: незаинтересован и недостатъчно информиран импровизатор, който се ръководи от собствената си интуиция и прищевки; импулсивен човек с малко видима самодисциплина, който редовно изпитва удоволствие да се хвали със собственото си предполагаемо величие, остроумие и мъдрост.
Онези, които смятат това за прекалено сурова оценка, нека вземат предвид неотдавнашната критика към управлението на Тръмп от страна на милиардера Питър Тийл - един от най-големите спонсори на Републиканската партия през последните години. Тийл отбелязва, че втората администрация на Тръмп е реагирала прекомерно на вътрешните конфликти от първия му мандат, като е въвела тестове за лоялност, довели, по думите му, до "администрация, съставена от не особено умни, но лоялни хора". Стратегическите последици от този избор вече се разгръщат на световната сцена — от Иран и по-широкия Близък изток, през Украйна, до Източна Азия.
В резултат на това Тръмп е направил значително по-вероятна една от най-опасните потенциални погрешни преценки на Си. Сега Си може да е по-склонен да надцени собствените си способности и мощ, както и тези на Китай — например по отношение на силови ходове, свързани с Тайван или Япония — и да подцени шансовете на Съединените щати да се възстановят от саморазрушителния провал на годините на Тръмп, което при всички обстоятелства няма да бъде лесно".
Източник: news.bg
