На 2 август през нощта група български младежи се събира пред хотел „Пирин” в Банско, където са настанени италиански еврейски ученици. На видеото, разпространено от LaPresse и RAI, се виждат и чуват нацистки поздрави. Охраната подава сигнал. Полицията идва.
МВР призна, че причината са антисемитските настроения на българските младежи. В същото съобщение обаче описа случая като „словесен конфликт между две групи – български и италиански граждани”, а напрежението – като породено от „словесна агресия от двете страни”.
Какви две страни? Едната крещи „Sieg Heil” посред нощ. Другата са деца, изплашени зад прозорците.
Думите имат значение. От тях зависи какъв закон ще бъде приложен. „Конфликт между младежи” лесно може да бъде сведен до дребно хулиганство и да приключи без обвинения. А видеото поставя въпроса за престъпления от омраза по чл. 162 и чл. 163 от Наказателния кодекс.
В Германия нацисткият поздрав сам по себе си е престъпление. У нас това се превърна в „словесна агресия от двете страни”.
Едва три дни по-късно българската държава осъди антисемитизма след италианският вицепремиер, председателят на италианския Сенат и Еврейската общност в Рим.
Това не е първият подобен случай. Преди две години нападението срещу мен, също заснето на видео, приключи без обвинения.
Омразата никога не е била и не може да бъде лицето на България. Но това изисква повече от декларации. Изисква законът да се прилага.
Ще има ли този път обвинения?
