В публичния дневен ред често се появяват странни образувания – еднодневки, мотивите за чието създаване се представят пред обществото по невинно позитивен начин. Същевременно истинските цели на възникването им са или забулени в тайни или са известни почти само на хората, които са ги предизвикали. Те изживяват често съвсем краткия си живот като фойерверк, обикновено служат като кариерен трамплин за членовете на своите ръководства и след анонимния си и безславен финал бързо изпадат в забрава. Междувременно обаче са изразходили огромен ресурс от обществено доверие и институционален авторитет, което прави невъзможна появата на автентичен носител на заявените от тях ценности дълго занапред. В политическия живот сме свикнали вече с появата на подобни „балони“ и опитните анализатори умело ги разпознават. Когато обаче в областта на образованието и науката се появи нещо подобно, то всява недоумение и притеснение, най-вече защото, поне доскоро, обществеността вярваше, че тази система е имунизирана срещу всеобщия властови опортюнизъм, бележещ всички останали сфери на обществения ни живот.
В края на 2025 г. с фанфари бе ознаменувано създаването на Сдружението на държавните висши училища в Република България – обединение, което се твърдеше, че ще запълни съществуващ вакуум при обсъждането на теми, важни за държавно финансираните университети. На учредителното събрание в Софийския университет присъстваха заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Витанов и председателката на КНСБ-ВОН Лиляна Вълчева, което още тогава постави въпроса дали всъщност държавата в лицето на ресорното министерство не „бабува“ на учредяването на новата организация. Тези съмнения се подхранваха още повече от съдържанието на устава и заявените цели – те почти изцяло дублираха тези на официалната ректорска организация – Съвета на ректорите. Тя според чл.23 от Закона за висшето образование е единственият официален изразител на общите интерси на университетите в отношенията с държавата от 1993 година насам. Независимо от тези съмнения, Управителният съвет на официалното ректорско сдружение с академична толерантност прие направената нееднозначна заявка от страна на новата структура и припозна правото на свобода на сдружаване като безусловна ценност, която зачита. Не така реагираха медиите и обществото, които открито заговориха за инсцениран от политиците и държавната власт опит за разделяне на висшите училища, за обезличаване на официалния институционален орган и за създаване на „втори Синод“ в българското висше образование. От дистанцията на изминалото време бъдещето ясно показа правотата на тези опасения.
По-малко от година по-късно лидерите на Сдружението на държавните висши училища се явяват пред обществото в ново качество. Председателят на Управителния съвет и ректор на Софийския университет проф. Георги Вълчев е вече министър на образованието и науката. За негов заместник във ведомството е назначена проф. Сеня Терзиева - Желязкова – бивш ректор на ХТМУ, също част от Управителния съвет на Сдружението на държавните висши училища. Около проф. Мирослав Дачев – ректор на НАТФИЗ пък се завихри истински национален скандал, като с искания за оставката му от страна на студентите и преподавателите в Академията валят заплахи за нейната бъдеща окупация. Междувременно обаче точно той, с едно свое писмо до официалната ректорска организация даде начало на новия етап на скандала по обезличаване на Съвета на ректорите и по ирония на съдбата и на Сдружението на държавните висши училища. Твърденията на проф. Дачев, които изненадващо той прозря в началото на месец юни тази година са, че съществуващото официално сдружение Съвет на ректорите всъщност не е това, което е фиксирано в Закона за висшето образование. Абсурдна теза, но потвърдена официално от председателя на Сдружението на държавните висши училища проф. Георги Вълчев в отговор на въпрос, зададен му в рамките на парламентарния контрол в начлото на месец юли вече в качеството му на министър.
Ако мислите, че има някакво несъответствие – грешите. Макар и вече министър, проф. Вълчев противно на изискванията на Конституцията и закона не е загубил качеството си на член на Управителния съвет на „неговото“ сдружението. Същото важи и за проф. Сеня Терзиева – неговия заместник в МОН. Нещо повече, по време на даване на отговора от парламентарната трибуна той не бе заличен дори и като негов представляващ. Едва след исканията за констатиране на явната законова несъвместимост от политически опоненти бяха предприети правни действия поне за половинчатото му отстраняване от ръководството. Така председателят на Сдружението на държавните висши училища и министър на образованието и науката проф. Георги Вълчев политически не призна юридическата легитимност на официалния орган, неоспорена от никой негов предшественик в продължение на десетилетия.
Казусът с несъвместимостта на министъра и неговата заместничка е уникален за системата а образованието и единствено обстоятелството, че очевидно ГЕРБ в лицето на бившия министър на образованието и науката Красимир Вълчев се ползва с определено влияние и при новия министър е причина най-голямата опозиционна партия да не подхваща този огромен управленски гаф на Румен Радев. Впрочем ситуацията с проф. Вълчев и проф. Терзиева е втори подобен фалстарт на бившия президент след назначаването на Кирил Петков и канадското му гражданство. Това показва очевидна управленска немощ и е индикация, че при него нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. Скандалът в тази посока тепърва вероятно ще се развива, защото, за да бъдат освободени двамата професори от състава на Управителния съвет е необходимо свикването на общо събрание на Сдружението на държавните висши училища, което изглежда напълно изоставено, след като, очевидно, е изпълнило функциите си на ракета-носител.
Нова ГМО структура вече изгрява на образователния хоризонт. Мимикрията, която Сдружението на държавните висши училища създаде вече изглежда недостатъчна и ненужна за неговите идеолози и те директно пристъпват към създаването на втори Съвет на ректорите, който „провидяха“ след 33-годишно неоспорено от никого съществуване на оригиналния. За негов засега координатор, а впоследствие вероятно лидер, е гласен ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. За такъв той е посочен от колегите си на събрание, организирано ... от проф. Дачев. Именно той ще го „замени на поста“, защото макар и именно той да стартира с действията си през м. юни инициативата за разпад на съществуващата организация, заради влошения си публичен образ и бушуващите протести с искания за оставката му в собствената му академия, изглежда се размине със славата на водач на университетите у нас.
Що се отнася до самото злополучно Сдружение на държавните висши училища, справка за дейността му от месец ноември досега показва, че то няма никаква публична активност, освен такава припокриваща или контрираща тезите на официалния Съвет на ректорите. От негова страна не е дадено нито едно самостоятелно становище по каквато и да е тема, свързана с висшето образование, като за сметка на това участващите в неговото управление при поемането на властта в държавата от страна на Румен Радев като министър председател са се трансферирали успешно в управлението на ресорното Министерство на образованието и науката.
При наличието на втори, вече официално именуван като Съвет на ректорите продукт, ролята на Сдружението на държавните висши училища изглежда изпълнена и изчерпана. Вероятно то ще продължи да съществува в юридическия мир още известно време, поне докато неговата безславна история бъде позабравена. Това обаче няма да промени ролята му на сдружение за еднократна употреба – първото в сферата на висшето образование и науката, но поредното на калния терен на българския обществен живот и политика.
