Историята познава много героични разкази за четата на Христо Ботйов и превземането на австрийския параход „Радецки“, но далеч по-малко внимание се обръща на човека, чиито действия се оказват решаващи за успешното слизане на българските революционери на родния бряг. Каква е ролята на капитан Дагоберт Енглендер, какви са автентичните австрийски свидетелства, какви са митовете, които с годините се настаняват в българската историческа памет... Пред ФАКТИ говори инж. Александър Тацов - международен анализатор към Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“, а поводът е, че преди дни от съюза организираха специална конференция, посветена на Христо Ботев. (Б.а. – „Христо Ботйов. Опит за биография“ е основополагащ труд от Захари Стоянов, издаден за първи път през 1888 г. Това е първият опит за цялостно описание на живота и делото на поета-революционер. Написана с типичния му жив и увлекателен стил, книгата разкрива както идеализма на Ботйов, така и неговите човешки противоречия сред емигрантските среди. Това е причината да използвам това обръщене към поета-революционер)
- Г-н Тацов, доколко е коректно да говорим за „превземане“ на „Радецки“ и доколко за принудително отклоняване на кораба без реално насилие над екипажа и пътниците?
- По-коректно е да се използва терминът „окупиране“, т.е. временно завземане. В правните и политически кръгове на Западна Европа събитието предизвиква сериозни дебати. Юридически това е първото в историята масово отвличане на пътнически транспортен съд с политически мотиви (модерен тероризъм по днешните стандарти). Моралният кодекс на Ботйов обаче – фактът, че не е докоснато нито едно чуждо имущество, платени са билетите на четниците, не е наранен нито един пасажер и на капитана е издадена писмена разписка, че е действал под принуда – принуждава западната общественост да приеме акта не като престъпление, а като легитимен акт на една воюваща нация.
- Какви са историческите свидетелства за поведението на Христо Ботйов и четниците на борда и потвърждават ли те традиционния разказ за събитието?
- Освен самият капитан Енглендер, автентични разкази оставят неговият помощник, далматинецът Катерино Дойми, както и племенникът на капитана, Алоис Енглендер, който записва устните разкази на чичо си години по-късно.
На борда на „Радецки“ е имало над 300 пътници от различни националности – австрийци, германци, румънци, гърци, както и заможни турски търговци и държавни чиновници.
За да няма паника и жертви, Ботйов заповядва всички пътници да бъдат заключени в салоните на първа и втора класа. Пред вратите са поставени въоръжени четници. Богатите европейски търговци на борда били убедени, че това е краят им. Един от тях, германски търговец, започнал да крие златните си часовници и пари в обувките си. Изумлението на пътниците било огромно, когато Ботйов влязъл в салона, свалил учтиво шапката си и на френски език се извинил за причинения дискомфорт, уверявайки ги, че „нито един косъм от главата на нокой пътник няма да падне и нито едно пени няма да бъде взето“. В този момент, според спомените на пасажери, страхът се превърнал в истинско любопитство – някои от чужденците дори излезли на прозорците, за да наблюдават слизането като театрално представление. Що се отнася до традиционните разкази за събитието, те често са плод на фантазии, вдъхновени от криворазбран патриотизъм.
- Каква е действителната роля на капитан Енглендер – жертва на обстоятелствата, неутрален изпълнител на задълженията си или човек, проявил съчувствие към българската кауза?
- Малко известен факт е, че капитанът спасява четата от засада при слизането. Докато наближават Козлодуй, той забелязва с далекогледа си конен османски патрул (черкези), разположен на брега. Енглендер умишлено забавя маневрата, прави завой и насочва кораба към друго, по-безопасно място за акостиране, далеч от погледа на патрула, като по този начин дава ценно време на четата да слезе и да се разгърне.
Един от най-забележителните, но рядко споменавани жестове на Дагоберт Енглендер към българите е следният: след като оставя четата при Козлодуй, „Радецки“ продължава по курса си и акостира във Видин.
Там на борда се качва управителят на Видинския санджак – известният Осман паша (бъдещият защитник на Плевен). Той е вбесен и заповядва на капитана веднага да качи 1000 турски войници (низами) на кораба, да се върне обратно и да ги стовари зад гърба на Ботйовата чета. Капитан Енглендер проявява изключително хладнокръвие и категорично отказва. Той се позовава на международното право и статута на австрийската компания: „Моят кораб претърпя пиратско нападение и е обект на международно разследване. Аз нямам право да превозвам редовна армия на чужда държава и да го превръщам във военен транспорт.“ С този си отказ той спасява четата от незабавно обкръжение още на брега.
В автентичните си спомени капитан Енглендер описва как при слизането на четата, докато четниците викали „Да живее Франц Йосиф!“ и „Да живее капитанът!“, той свалил шапката си, поклонил се и прошепнал на немски: „На добър час!“ („Gute Reise!“)
- Защо в българската историческа памет образът на капитан Енглендер често остава в сянката на Ботйов, въпреки че неговите действия са ключови за успешното слизане на четата на българския бряг?
- Впрочем личността на капитана изобщо рядко се обсъжда. Мисля, че това до голяма степен се дължи на личността на Захарий Стоянов, човекът, който направи от Ботйова национален герой, като написа знаменитото му животоописание „Христо Ботйов, опит за биография“. Захари Стоянов е силно недолюбван от русофилите в Княжеството и Източна Румелия. Някои от последните охулили автора, че е написал книга за „онзи хаймана Ботйов“. А именно в книгата на Захарий за пръв път се появява автентичният разказ на капитана на „Радецки“ за случката по окупацията на кораба, където ясно и недвусмислено се рисува доблестното поведение на Ботйов от независим наблюдател, при това военен моряк. Покрай това разказът на капитана първоначално става неудобен, а и по-късно рядко е цитиран. Особено това е показателно в епохата на комунизма. За българските ученици по онова време спомените на капитан Енглендер бяха малко известни... Така е и до днес, общо взето.
- Съществуват ли противоречия между българските и австрийските източници относно случилото се на борда на „Радецки“?
- Български източници, в истинския смисъл на думата, всъщност почти няма, ако не се имат предвид спомените на оцелелите четници. Но техните спомени са спорадични, често противоречиви и непълни, а всъщност принципни противоречия с австрийските източници няма. Последните представляват официални документи и като такива се явяват първокласни източници. Разбира се, има още много работа за историците в тази област, но особени усилия тук доскоро не се наблюдаваха (а при комунизма – никак).
- Може ли да се твърди, че успехът на акцията се дължи не само на решителността на Ботйов, но и на професионалното и хладнокръвно поведение на капитан Енглендер?
- Разбира се, това е едно благоприятно съчетание. Не трябва да подценяваме факта, че капитанът, а и целият екипаж оценяват по достойнство акта на българските въстаници и помагат с каквото могат. Събитието разтърсва капитана и до края на живота си той остава голям приятел на българите. Дагоберт Енглендер посещава България и лично предава на Захари Стоянов всички архивни официални документи по случая – оригинали или копия.
- Какви митове около превземането на „Радецки“ са се наложили в учебниците и популярната история и кои от тях днес се оспорват от изследователите?
- Митове много има, а и те почти всички са с „патриотарска“ насоченост. Митовете по времето на комунизма имаха за цел да превърнат Ботйов в бездушен истукан от бронз образ, който да употребят за своята собствена комунистическа митология.
