Политическата ситуация около президентската институция поставя един любопитен конституционен въпрос, който до този момент не е намирал еднозначен отговор в практиката – ако вицепрезидентът довърши мандата на действащия държавен глава, счита ли се това за президентски мандат по смисъла на Конституцията и има ли право впоследствие да бъде избиран още два пъти?
Казусът придобива особена актуалност при хипотезата, че Илияна Йотова пое президентските функции преди края на мандата на Румен Радев, а след това се кандидатира и спечели президентските избори.
На пръв поглед въпросът изглежда лесен, но текстовете на Конституцията показват друго.
В чл. 95, ал. 1 е записано, че президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат. На практика това означава максимум два последователни избора за президент.
Същевременно чл. 97, ал. 3 предвижда, че при предсрочно прекратяване на пълномощията на президента вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.
Именно тук се крие същността на спора.
Конституцията никъде не казва, че вицепрезидентът се избира за президент. Законодателят използва различна терминология – той само встъпва в длъжността и довършва вече започнал чужд мандат.
Това не е просто езиков нюанс. В конституционното право разликата между „избиране“ и „встъпване в длъжност“ има значение. Президентският мандат произтича от пряк избор на гражданите. При наследяване на поста подобен избор липсва.
Оттук идва и най-силният аргумент в полза на възможността Илияна Йотова впоследствие да бъде избрана за два пълни президентски мандата. Ако тя единствено довърши остатъка от мандата на Румен Радев, това би могло да се разглежда като временно упражняване на правомощията на държавния глава, а не като собствен президентски мандат, спечелен на избори.
При такова тълкуване евентуалната ѝ победа на президентските избори през ноември би представлявала първия ѝ самостоятелен мандат като президент. Конституцията допуска едно преизбиране, което означава, че след изтичането му тя би могла да се кандидатира още веднъж.
Разбира се, възможно е да бъде защитена и противоположната теза. Според нея самият факт, че едно лице вече е заемало длъжността президент, независимо по какъв ред, следва да се счита за упражнен президентски мандат. Подобно разбиране обаче среща сериозни трудности, тъй като Конституцията не говори за заемане на длъжността, а за избиране и преизбиране.
Допълнителен аргумент е, че президентът и вицепрезидентът са различни конституционни длъжности. Макар да се избират в обща кандидатска двойка, това не означава, че изборът за вицепрезидент автоматично се приравнява на избор за президент.
Именно поради тази причина повечето конституционалисти биха могли да защитят тезата, че довършването на чужд мандат не изчерпва правото на бъдещо избиране за президент.
В крайна сметка Конституцията не дава изричен отговор на този казус. Липсва и практика на Конституционния съд, която да постави окончателна граница между двете възможни тълкувания.
Илияна Йотова пое президентския пост, след като Румен Радев се оттеглеи, и ако впоследствие бъде избрана за държавен глава, евентуален спор относно правото ѝ да се кандидатира отново би могъл да бъде разрешен единствено от Конституционния съд. До произнасянето му и двете интерпретации остават юридически възможни, макар че текстът на Конституцията изглежда дава по-силни аргументи в полза на разбирането, че довършването на чужд мандат не се приравнява на собствен, спечелен с избор президентски мандат.
