Бившият посланик на България в САЩ коментира забавянето на пристигането на самолетите в авиобаза „Безмер“, протестите срещу тях и ролята на страната ни като съюзник в НАТО.
– Пристигането на американските самолети в авиобаза „Безмер“ се отложи с няколко дни. Според Вас каква е най-вероятната причина за това забавяне – чисто логистична, оперативна или дипломатическа? Може ли то да е свързано с нарасналото обществено напрежение и международните реакции около решението?
– Смятам, че този въпрос вълнува много малко хора. Вълнува основно хората, които се събраха в Безмер на протест – техните организатори и участници. Очевидно замисълът е бил да има по-сценична проява, когато има самолети и срещу тях има протестиращи. Смятам, че вероятно настъпва известно разочарование от това, че протестът ще бъде като всеки друг площаден протест.
Сега, защо се забавят – откровено казано, това наистина е технически въпрос. Аз лично предполагам, че е свързано с техническата готовност на Безмер, защото, за съжаление, това е още един повод да си припомним колко сме изостанали в модернизирането на всичко в армията – разбира се, и на видовете въоръжени сили, да не говорим за Военновъздушните сили, но и включително за площадките, от които те трябва да оперират. Знаем това като факт за Граф Игнатиево, същото е положението и с Безмер. Аз по-скоро го свързвам с подготовката на мястото.
Що се касае до международните реакции – кои са те? Няма такива. Има една нота от Иран. И толкоз. Точка!
Истината е, че решението е взето и то е взето, както се казва, по всички правила на изкуството. Има си решение на Министерския съвет, внесено в Народното събрание, гласувано с внушително мнозинство и ни предстои само неговото изпълнение.
И, в интерес на истината, ако си спомним ситуацията отпреди месец с онези други самолети, които бяха на гражданското летище в София, те не доведоха до нищо – нито имаше напрежение, нито имаше някакви последици, въпреки че са от същия тип.
Вярно е, че сега, в тази нова нота, във второто искане от американска страна, вече се уточнява участие в операции. И това е така, защото се смени обстановката на място. Когато дойдоха първите самолети и първата нота от американска страна, в нея беше посочено, че става дума за учение. Това не беше подвеждане и не беше лъжа, дотолкова, доколкото по същото време в Швейцария течаха преговори и се очакваше подписването на онзи меморандум, който впоследствие беше подписан. За съжаление обаче след това процесът се промени и реално президентът Тръмп осуети продължаването на преговорите за подписване на същинско споразумение.
Докато сега вече говорим за военно-политическо искане, защото и обстановката силно ескалира. Ако искате честното ми мнение – тя няма да се подобри в близко бъдеще. Смятам, че тази ескалация най-малкото ще се запази. Напълно логично е да допуснем, че дори ще се задълбочи, защото има два основни въпроса, по които има разминаване между Иран и Съединените щати – Ормузкият проток и ядрената програма.
Как ще се решат тези два въпроса? Към момента не се вижда път към тяхното дипломатическо разрешаване.
По-скоро виждаме нещо друго. В продължение на четири години хутите бяха останали пасивни, а ето че сега отново излязоха на сцената със заплахата да блокират Баб ел-Мандеб. Така че наистина имаме една нова обстановка и в тази нова обстановка имаме по различен начин формулирано искане.
Смятам, че всичко е изпълнено, всичко е решено дотук. Нямаме никакви основания да говорим за международно напрежение или международни реакции. И като ги сложим на кантара – те не са фактор в случая.
– Предвижда се в базата да бъдат разположени до осем самолета, но и до 250 американски военнослужещи. Защо е необходим толкова голям личен състав за сравнително малък брой летателни машини? Какви функции изпълняват тези военнослужещи и показва ли това, че реалният мащаб на операцията е по-голям, отколкото изглежда на пръв поглед?
– Това дори не бива да се допуска да се изтъква като аргумент! Двеста и петдесет военнослужещи! Първо, по силата на споразумението те могат да бъдат до 500. Второ, пише „до 250“, което означава, че това е максималният брой, а те могат да бъдат и много по-малко.
Това е един напълно обозрим кръг военнослужещи, които можем да видим лице по лице, човек по човек, ако сме там на място.
Аз виждам в това една добавена стойност. Това е възможност нашите пилоти и военнослужещи да имат работни взаимоотношения със съюзниците. Безценна е тази обмяна на всичко – на опит, на разговори, на оценки, и то точно в един жив сценарий, в жив кадър, със съюзниците ни. Напротив, аз виждам само плюсове в това.
– Жителите на района организираха подписка и протести срещу разполагането на американските самолети. Според Вас има ли реален шанс подобен обществен натиск да промени или ограничи изпълнението на вече взетото решение, или при подобни стратегически въпроси мнението на местните общности практически не оказва влияние?
– Аз знам за един такъв случай, когато имаше много силен протест в Германия за американските бази там, когато беше изразено публично намерение те да бъдат закрити. И тогава наизскочиха местните власти – много остро и категорично. Не знам дали точно това повлия за спирането на подобно намерение, защото то лишаваше местните общини от работни места, от развитие на местната и по-голямата промишленост. Тоест всички ползи, които германците имат от такива бази, щяха да бъдат поставени на риск.
Давам този пример, за да разширим картината и да се види как реагираха наши отдавнашни близки държави, партньори, съюзници – както искате ги наречете – като Германия.
Така че в случая големият дебат е друг. Той не е дали да дойдат там пет или осем самолета. Големият дебат е какво означават отговорностите на една съюзна държава, когато тя повече от двадесет години е член на един отбранителен съюз – НАТО, в който основна, решаваща роля, без съмнение, имат Съединените щати.
Да си го преведем на прост език – без Съединените щати НАТО трудно би могло да запази сегашната си военна мощ и възпиращ потенциал.
Затова опитите да се раздели мнението в момента – „ама ние защо сега изпълняваме едно двустранно споразумение, то няма нищо общо с НАТО“ – подобен опит да се разделят Съединените щати от НАТО или е много фалшив, или е признак на неинформираност, да не кажа – неграмотност.
Разбира се, трябва да има дебат, но той трябва да се провежда все пак на някакво ниво на информираност. И грешката ни, на всички нас, като говоря за последните тридесет години, е, че не се провежда много по-информиран дебат. А това решение си идва толкова естествено, че сега ли ще правим дебата по този въпрос – какво означава да си съюзник и член на Алианса!
Говоря за друго – че сме допуснали да се подхранват някакви илюзорни представи за членството ни, че то едва ли е само на хартия. Така си и беше, докато не възникнаха реални ситуации и направо кризи.
Ще ви върна назад към една подобна криза през 2002 година, когато трябваше да нарежем едни съветски ракети. Помните ли какви бунтове тогава се надигнаха около Стара Загора? Същата история – отпреди двадесет и четири години. И се започна – как щяла да пострада националната сигурност, как не бива да се режат ракети, защото били останали от предишния период.
Та искам да кажа – пак се надигна една общественост, реакцията беше подобна. Лесно е да се възбуди общественото мнение. Особено когато няма добро обяснение на дадено решение, както е в случая.
Всъщност се случва нещо много по-важно – приема се бюджетът на държавата, при това един много противоречив и оспорван бюджет. Той ни засяга наистина пряко. А тези самолети ще си стоят там за определения период, ще си изпълняват някъде извън България своите мисии и ще се връщат, разбира се. Но те по никакъв начин няма да влияят, в интерес на истината, нито в плюс, нито в минус на живота ни ден след ден. Това, което се гласува в Народното събрание – това е големият въпрос, за който трябва да се възбуди общественото мнение.
– Правителството аргументира решението с ангажиментите на България като съюзник в НАТО и уверява, че страната не се превръща в участник във военен конфликт. Смятате ли, че кабинетът постъпи правилно, както от гледна точка на националната сигурност, така и на външната политика?
– Разбира се, че постъпи правилно! Да! Много е важно България да показва и доказва, че е надежден партньор, че е надежден съюзник. Защото другото ще ни постави в една „сива зона“, където няма да имаме защита отникъде! И това е по-страшното. А ние тук вървим по пътя, по който сме тръгнали, пак ще кажа, преди двадесет и две години.
– Каква е позицията на евроатлантическите среди по този казус? Доколко разполагането на американски самолети в България се възприема като рутинно изпълнение на съюзнически ангажименти и доколко е сигнал за по-активна роля на страната ни в условията на ескалиращото напрежение в Близкия изток? Какви дипломатически и геополитически последици може да има това за България?
– Близкият изток ще продължи да бъде гореща тема – и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Със сигурност Европейският съюз, а това означава и България, ще трябва да намества себе си, да намира мястото си в една много сложна конфигурация, която се оформя в момента.
Защото Европейският съюз има традиция на присъствие в Близкия изток, която като че ли отстъпи именно заради последните събития. Основно заради войната, която президентът Тръмп започна срещу Иран.
Но събитията там и ангажираността ни към Близкия изток няма да приключат с войната срещу Иран, която също не знаем кога ще приключи. Аз смятам, че до края на тази година дори и Ормузкият проток надали ще бъде регулиран по стабилен и необратим начин.
Така че, искаме или не, това е като природните явления. Случва се тази много тежка криза. Да, вярно, тя има своето начало, предизвикана е наистина от войната на президента Тръмп срещу Иран, но Европейският съюз няма да остане встрани – нито като интереси, на първо място, нито като ангажименти.
Тъй че това е може би едно относително меко начало на ангажираност. Аз не говоря въобще за военни действия! Говоря за много тежка и напрегната дипломация, включително в областта на ядрената политика, в областта на енергетиката, в областта на сигурността – в по-широкия, в по-глобалния смисъл на думата.
И затова трябва да имаме такава готовност – тя да бъде и експертна, но и като способности. Затова пак казвам – полезно е по-плътното общуване със съюзниците ни, защото имаме да наваксваме в областта на отбранителните способности.
Питахте ме за евроатлантическата общност. Ами вижте – всъщност цяла България е евроатлантическа покрай членството ни в Европейския съюз и НАТО.
И знаете ли какво се промени в последно време? Съдейки по проучванията, които се правят от различни агенции – без да казвам, че това е признак на възторг – вече солидно преобладава мнението, че най-доброто място за България, най-добрата икономическа принадлежност, е Европейският съюз, а сигурността на България може да дойде единствено от НАТО.
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
