Ще помага ли Вашингтон на Киев да се бори срещу Путин или не? Виждаме, че Тръмп всяка седмица изпраща противоречиви послания. Вие как мислите?
М. Макфол: Тръмп е сложен човек. В момента подкрепата на нашата държава за Украйна не е стопроцентова, поради което много се срамувам. Срамувам се, че изоставихме украинците, че Тръмп реши да прекрати военната поддръжка и икономическата помощ. Все пак ние предоставяме разузнавателни данни, Тръмп дава възможност на Украйна да купува от нашите оръжия, което все пак е по-добре от нищо. Има редица хуманитарни проекти, но конкретна силна поддръжка от Белия дом няма.
Би трябвало да помагаме на Украйна и заради нашите национални интереси
Лично аз мисля, че трябва да правим това не само защото поддържаме идеите на демокрацията и свободата, а защото това засяга нашите национални интереси: ако успеем да спрем руските войски в Украйна, няма да ни се наложи да воюваме с тези войници в Естония или в друга страна от НАТО. Това е моята позиция. Но Тръмп не смята, че има борба между демокрациите и диктатурите – той смята, че има силни и слаби лидери. Според него Путин е силен човек, а той обича да помага на силните. Искам да подчертая, че лично аз смятам Путин за слаб.
А Зеленски силен ли е?
М. Макфол: Сега Тръмп е разколебан. По време на онази ужасна първа среща между Зеленски и Тръмп в Белия дом, ако си спомняте, той каза на украинския лидер, че не държи силни силни карти в ръцете си. А президентът на Украйна отговори на Тръмп, че това не е игра, а война. И двамата се скараха. А сега Тръмп забеляза, че Зеленски „има карта“, защото балансът на силите в тази война се е променил. Ето защо сега Тръмп се колебае и може би ще направи нещо за Зеленски. И още искам да добавя, че американското население подкрепя украинците много повече днес, отколкото преди година и половина. Причината - хората разбират, че Путин е лош човек. Ако попитате американците дали Путин е добър или лош, 82 процента ще кажат, че е лош. Според мен американците разбират същността на тази война по-добре от Тръмп.
Грешките на Запада спрямо Русия
Не Ви ли се струва, че Байдън допусна решаваща грешка през 2021 г., когато в отговор на концентрацията на войски на Путин по границата с Украйна, не каза: „Хайде, бързо всички да се връщат обратно в казармите“? Вместо това той покани Путин в Женева, за да гобсъждат ядреното оръжие. И Путин реши, че Байдън е стар човек, с когото може просто да се подиграва. Дали Путин не реши точно тогава, че никой няма да му направи нищо?
М. Макфол: Да, това беше грешка и освен това смятам, че грешката беше допусната още по-рано – 20 години по-рано, когато се безпокояхме какво ли ще си помисли Путин и се колебаехме, не знаехме какво трябва да се случи с НАТО. Имам предвид забавянето на поканите за присъединяване на Грузия и Украйна към НАТО през 2008 г., както и последвалата война на Русия с Грузия, когато ние не направихме почти нищо.
Западът направи грешка и 30 години по-рано, когато въпросът беше дали в Русия ще има демокрация или не. Аз бях привърженик на тезата, че трябва да се помогне за консолидацията на демократичните институции в Русия след разпада на Съветския съюз, но ние не успяхме да се справим с това. Ние сме виновни, аз лично чувствам отговорност за този провал.
Защо се стигна до този провал?
Тук има две важни неща. Първо, приватизацията. Това, че всичко беше предадено на олигарсите, според мен беше грешка. Втората грешка беше, че Елцин реши да заложи на Путин – първо като министър-председател, а след това като президент. Ако беше друг човек...Борис Немцов, например. Това щеше да бъде съвсем различен вектор на развитие за Русия, различен от този с Путин. Но това тук не беше наша грешка - ние нямаме общо с тези въпроси.
Западът трябваше да помогне за демократизацията в Русия
Грешката на Запада беше съвсем друга. Беше правилно да се опитаме да помогнем с демократизацията и изграждането на капитализма в Русия, както направихме след Втората световна война в Германия и Япония. Но, първо, ние не оказахме на Русия толкова мащабна помощ в това отношение, колкото на Германия и Япония. На второ място, трябваше да има план Б за посткомунистическите страни, които се отделиха от СССР. Тоест, разширяването на НАТО трябваше да се осъществи много по-бързо.
Що се отнася до Байдън, трябва да му благодарим, че доставките на оръжие за Украйна започнаха непосредствено след началото на войната. Това обаче ставаше твърде бавно. Западните политици през цялото време се тревожеха, че Путин може да използва ядрено оръжие – особено през есента на 2022 година.
А Вие смятате, че Путин няма да използва ядрено оръжие?
М. Макфол: Да, смятам. Путин направи много грешки, но не е глупав и разбира това. А и ако постъпи така, ще се окаже в изолация не само от Европа и САЩ, а и от Китай и Индия. За тях това е принципен въпрос, те не биха го подкрепили.
Какво не бе разбрано в Москва, а и във Вашингтон
Казвате, че Путин е слаб човек. Вие сте се срещали с него, защо го определяте така?
М. Макфол: Силният и умен човек може да получава различна информация и да взима решения, изхождайки от нея. Говоря за президент, за ръководител на голяма корпорация, за всеки ръководител. А той не е способен да прави това - той не чува и не чете алтернативна информация, за да може да направи корекции на тази база.
Той просто не получава алтернативна информация. Това бе очевидно, когато бях посланик. Той все получаваше червени папки от разузнавателните служби и не четеше нищо друго. А цялото му обкръжение му казва това, което иска да чуе. Това не е сила, а слабост. И на второ място, той се страхува от всичко и от всички. Един силен човек не би арестувал Навални, още по-малко би го убил. Страхът му от независимите медии и независимите организация е знак за слабост, не за сила. И трето – той е много идеологически човек, продължава да води тази ужасна война вече 4,5 години, а това може да направи само нерационален човек. Путин е убеден, че е герой, че има място в историята. Можеш да вършиш такива неща само ако не си рационален.
*Майкъл Макфол е американски политолог, професор в Станфордския университет и бивш посланик на САЩ в Русия (2012–2014 г.) по време на управлението на президента Барак Обама.
Автор: Константин Егерт
