Обявеният от правителството проект за Бюджет 2026 г. предизвика безпрецедентен политически и експертен отпор часове след официалното му представяне от финансовия министър Гълъб Донев.
Основните параметри на представения от финансовия министър проектобюджет включват следните ключови цифри:
- Бюджетен дефицит: Заложен е в размер на 5,7% от БВП, което се равнява на малко над 7,2 милиарда евро.
- Общо приходи: Прогнозират се да достигнат 49,56 милиарда евро.
- Общо разходи: Планирани са на стойност 56,8 милиарда евро.
- Държавен дълг: Очаква се да достигне 37,7 милиарда евро до края на 2026 г., което представлява 30,1% от БВП.
- Фискален резерв: Минималният му размер в края на годината е заложен на 2,6 милиарда евро.
- Икономически показатели: Проектобюджетът се базира на прогнозиран икономически растеж (ръст на БВП) от 2,9% и средногодишна инфлация от 3,5%.
Ключови социални и данъчни мерки в проекта
За да се ограничи дефицитът и да се увеличат приходите, в план-сметката са заложени и следните конкретни параметри:
- Минимална работна заплата: Повишава се до 620,20 евро.
- Максимален осигурителен доход: Нараства до 2352 евро (в сила от 1 август 2026 г.).
- Данък върху дивидентите: Предвижда се удвояване — от 5% на 10%.
- Такси и осигуровки: Включва се 30% поскъпване на винетките от 1 август, увеличаване на тол таксите и вноската за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта.
- Държавни служители: Премахват се автоматизмите за обвързване на заплатите им, като от 1 август те ще започнат да плащат осигуровките си в съотношение 80/20, преминавайки към стандартното 60/40 от 2027 г..
Скептицизмът обедини парламентарната опозиция и водещите финансови анализатори около тезата, че план-сметката е проинфлационна, лишена от реформи и поставя страната в опасна дългова спирала.
Основната критика е насочена срещу заложения дефицит от 5.7% от БВП, който надхвърля маастрихтските критерии за еврозоната и рискува да задейства процедура на Европейската комисия за прекомерен дефицит.
Политическият фронт: „Тотална липса на реформи“ и дългов капан
Парламентарните сили извън управлението реагираха остро, като най-често използваната историческа препратка бе икономическата криза от средата на 90-те години:
- ГЕРБ: Тома Биков определи свръхдефицита като „знак за тотална липса на реформи, каквито мнозинството на „Прогресивна България“ е задължено да направи“. Той предупреди, че ако рамката бъде приета в този си вид, прогресът на страната ще бъде сходен с този от управлението на Жан Виденов.
- „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ): От десницата настояха правителството незабавно да оттегли проекта и да го преработи с дефицит до 3%. Асен Василев нарече параметрите „по-скандални от тези на бюджета, който свали кабинета „Желязков“, а съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев допълни, че вместо смели реформи в първата година на управлението, се вижда „още от същото“ с дъх на Виденовото време. Депутатът икономист Мартин Димитров разкритикува липсата на мерки за съкращаване на разходите.
- „Възраждане“: Лидерът Костадин Костадинов определи план-сметката като „пълна катастрофа“ и алармира за заробваща дългова спирала. По думите му планираното нарастване на дълга до 55 млрд. евро през 2028 г. (35% от БВП) е „убийствено за България“, предвид разкритието, че във фискалния резерв в края на годината ще останат едва 2.6 млрд. лв..
Експертният консенсус: Риск от инфлация и изкуствено помпане на дефицита
Водещите икономисти в страната споделят притесненията на политиците, но поставят акцент върху дългосрочните структурни дефекти на проекта:
- Ускоряване на инфлацията: Анализатори предупреждават, че високият дефицит директно ще подхрани потребителските цени. Прогнозите сочат, че въпреки успокояването на международните пазари, вътрешната инфлация в страната може да достигне нива от 8% в следващите месеци.
- Пренебрегване на приходната част: Финансовите експерти отчитат, че правителството се фокусира върху разходите, вместо да оптимизира събираемостта. Според икономиста Георги Райков държавата залага на засилен ценови контрол и намеса в бизнеса, вместо да стимулира добре работещите сектори, които реално генерират приходи.
- Липса на пазарна гъвкавост: Работодателските организации отбелязват, че макар бюджетът да стъпва на по-реалистична основа в сравнение с предходни разчети, липсата на реформи в администрацията ще натовари бизнеса и ще забави икономическия растеж.
Позицията на управляващите: „Няма да режем доходи“
В отговор на критиките от управляващото мнозинство на „Прогресивна България“ контрираха, че няма да се поддадат на „безпринципни призиви за незабавно свиване на дефицита до 2%“. Според техния говорител Петър Витанов тежестта на консолидацията няма да бъде прехвърлена върху гражданите чрез орязване на заплати или замразяване на минималното възнаграждение, а ще се търси чрез затваряне на течове в системата, ограничаване на сивия сектор и свиване на раздутите административни структури.
Защо се твърди, че високият дефицит в проектобюджета от 5,7% от БВП е "предпоставка за грабеж"
Според критици от политическия спектър (като представители на ГЕРБ, ПП и ДБ) и финансови анализатори, механизмите, чрез които високият дефицит се свързва с концепцията за „грабеж“, се коренят в следните основни аргументи:
Липса на реформи и „потъване“ на милиарди в неефективни системи
Критиците подчертават, че огромният дефицит не се дължи на мащабни реформи или модернизация, а на механично поддържане на раздути държавни разходи. Опозицията задава въпроса „Къде потъват тези пари?“, визирайки липсата на видима добавена стойност за обществото. Поддържането на дефицитни системи без реформирането им (например в администрацията или държавните предприятия) се разглежда като източване на ресурси в полза на статуквото, което ощетява данъкоплатците.
Заробване с нови дългове за сметка на бъдещите поколения
Високият дефицит изисква незабавно теглене на мащабни нови заеми за неговото покриване.
- Ескалация на дълга: Според анализи на опозицията, дългът се очаква да се увеличи критично в следващите години.
- Икономическо заробване: Това прехвърля финансовата тежест върху бъдещите поколения. Бъдещите данъци на гражданите няма да отиват за здравеопазване, образование или инфраструктура, а за изплащане на лихви и главници по настоящите „консумативни“ дългове, което критиците определят като „поколенчески грабеж“.
Топене на фискалния резерв
В бюджетните дебати се изнасят данни, че в края на годината във фискалния резерв ще останат минимални средства, които практически се изравняват с неприкосновения Сребърен фонд. Изземването и изразходването на натрупаните в миналото държавни буфери и резерви без икономическа устойчивост се тълкува от критиците като „разграбване“ на белите пари за черни дни.
Риск от инфлационен грабеж
Когато държавата излива в икономиката огромни суми пари на заем, без те да са обезпечени с реално производство и икономически растеж, се стимулира инфлацията. Инфлацията действа като скрит данък — тя „изяжда“ покупателната способност на доходите и спестяванията на хората. По този начин високият дефицит индиректно отнема (ограбва) стойност от джоба на обикновения гражданин.
Международна изолация и санкции
България официално влезе в процедура по прекомерен (свръх)дефицит от страна на Европейската комисия. Преминаването на европейската граница от 3% блокира окончателно амбициите на страната за интеграция и я поставя под фискален мониторинг. Опозиционните лидери описват това фискално управление като „волунтаризъм и грабеж“, който лишава страната от европейска перспектива и стабилност, връщайки спомените за икономическия колапс от средата на 90-те години.
Предстои проектът да влезе за разглеждане в пленарна залата, където се очакват едни от най-тежките парламентарни сблъсъци за годината.
