„Санкциите срещу Русия не работят“ – това е първата теза. Нейна производна е твърдението, че дори да работят, те нанасят по-големи щети на европейските икономики, включително и на българската.
Една от характерните особености на външната политика на това правителство на Радев по отношение на Русия е нейното системно откъсване от реалността. Разполагат със служби, посолства, достъп до партньорска информация и анализи, но нищо не е в състояние да промени посоката, в която са поели. Защото предразсъдъците им пречат да видят и оценят случващото си. А в края на тази линия ги очаква сблъсък с фактите.
В „Алтернативата“ вчера започнах да представям данни за свободното падане на руската икономика, особено в сферата на публичните финанси. Путин все още не е отстранил Елвира Набиулина – последната значима фигура, която олицетворява остатъците от икономически рационализъм и пазарна логика в управлението. Но и тя вече изглежда принудена да капитулира пред политическата реалност и да се примири, че в
Русия се връща командната икономика, а пазарната емигрира.
От една страна Набиулина признава, че паричната маса и кредитирането продължават да растат с опасни темпове, а от друга намалява основния лихвен процент с минимално възможната стъпка. Явно е под натиск и единственото, което все още я пази от скок през прозореца е, че би било огромен скандал.
Истинският преломен момент обаче настъпи с промените в Данъчния кодекс, чрез които Госдумата даде на Министерството на финансите практически неограничена свобода да увеличава разходите и дълга. От този момент нататък руската финансова система навлезе в режим на свободно падане. Спирачките бяха демонтирани. Хиперинфлацията не е абстракция, е реална хипотеза - въпрос на време. И това е защото Русия е откъсната от глобалния финансов и капиталов пазар и няма откъде да кредитира бюджетните си дефиците.
Затова първата теза – че санкциите не работят – не е просто погрешна. Тя демонстрира незнание за реалните процеси в руската икономика. А втората теза – че основните щети ги понася Европа – също трудно издържа проверка с фактите. Нито една европейска икономика, включително българската, не се намира дори приблизително в състоянието, в което се намира руската днес. Ако "евтиния" руски газ бе фактор на растежа, то руската икономика трябваше да цъфти, а европейската да се сгромолясва. Да, ама не. Не виждам и да няма горива по нашите бензиностанции. Изобщо ако има мъка, тя не е по тези географски ширини.
Проблемът е, че защитниците на тези Радеви-Йотови тези никога не признават собствените си грешки в оценката на рисковете и цената на прекомерната зависимост от Русия. Просто защото не са независими спрямо наблюдавания обект. Имат предразсъдъци. Ценатана тези дефицити на политика и зрялост, за жалост, не ги плащат те, а всички ние.
Само проектът АЕЦ „Белене“ вече ни е струвал близо 2 милиарда евро потънали разходи. Може да проследите част от тези пари как са паркирали като лично богатство на проруски президенти, премиери, министри.
Едностранното спиране на газовите доставки от „Газпром“ донесе преки и косвени щети за над 500 милиона евро. Около „Лукойл Нефтохим“ натрупаните неплатени данъци, пропуснати ползи и свързаните с войната в Украйна икономически ефекти надхвърлят 3 милиарда евро.
Историята е повече от ясна: всеки опит България да бъде обвързана по-тясно с Русия завършва с огромни финансови загуби, институционални деформации и стратегически зависимости.
Защото никой не може да управлява политическия риск на Путинова Русия. Никой.
Съчетанието между идеологически патос и незнание рядко произвежда добри решения. В политиката то обикновено произвежда катастрофи – както във външната, така и във вътрешната политика.
