Коментар на Деница Тоширова:
За поредна година паралелно със София Прайд се проведе и т.нар. "Шествие за семейството" - този път подкрепено от управляващата "Прогресивна България" и поведено от патриарх Даниил, според когото събитието не било насочено срещу Прайда, а "е един призив към всички човеци да се приобщят към Божията любов".
Между символиката и реалността
Основното послание на организаторите на шествието гласи: подкрепа за семейството, основано на традиционните християнски ценности.
Но когато говорим за традиционни християнски ценности, за кои точно ценности става дума? За любовта към ближния, милосърдието и грижата за слабите? Или целта е просто да се определи кои семейства са "правилни" и кои не? Защото ако традиционните християнски ценности означават състрадание, солидарност и достойнство за всеки човек, то България има спешна нужда от тях.
Реалността за българските семейства е недостиг на места в детските градини, недостатъчна подкрепа в ранното родителство, несигурност в здравната система, усещане, че бъдещето зависи повече от късмета, отколкото от политиката. Защото когато политиката започне да се води от религиозни догми, а не от реалните нужди на хората, обществото губи. А в публичния дебат "семейството" се превръща в лозунг.
При това разминаването е очевидно: политическият дебат често се концентрира върху ценностни и символични жестове, докато реалните проблеми на семействата остават на заден план. А тези проблеми се виждат с просто око. Семействата с деца имат нужда от достъпни детски градини, имат нужда от адекватна финансова подкрепа и от политики, които позволяват съчетаване на работа и родителство. Жените - от сигурност по време на майчинство и ефективна защита. Бащите - от реална възможност да участват в грижата за децата. Младите хора - от перспектива, която не ги тласка към емиграция.
Напоследък често се говори, че младите не искат деца. Но тук се пропуска по-важният въпрос - в какви условия би било разумно да ги имат? В държава, която говори за семейни ценности, но обсъжда съкращения на майчинството? В която бюджетите за полиция и сигурност многократно надвишават инвестициите в образование? В която младите лекари протестират без реален резултат, а системните проблеми в здравеопазването остават нерешени? На този фон каква подкрепа оказва всъщност "Шествие за семейството"?
Лесно е да се говори за семейството като символ. Много по-трудно е да се говори за него като ежедневие - за родителите, които съчетават работа и грижи за децата, за семействата, които разчитат на едно майчинство или една заплата, за хората, които прекарват часове на път, защото не са намерили място в близката детска градина.
Приберете трибагрениците и запретнете ръкави
Искате да подкрепите българското семейство? Тогава приберете балоните в бяло, зелено и червено и запретнете ръкави. Защото една държава е силна тогава, когато е силна социално.
Бъдещето на България е в децата и младите хора - независимо от тяхната религиозна принадлежност или сексуална ориентация. Националната и културната идентичност не се измерват с броя развети знамена или облечени носии. Те се измерват с това доколко една държава е способна да осигури достоен живот и равни права за всички свои граждани.
Време е България да пристигне окончателно в 21 век, където човешките права и свободи не са "тренд", а основен принцип.
И ако много млади хора напускат, други остават или се връщат. И това, което търсят, не са лозунги и трибагреници, а условия, в които животът тук да има смисъл.
Прайд е имало и винаги ще има. Защото искането за достойнство, равни права и човешко отношение не е мода. То е част от същите ценности, за които мнозина от шестващите твърдят, че ги защитават.
