Апостол АПОСТОЛОВ, журналист
На 7 юни 2026 г. в Армения се проведоха парламентарни избори, в резултат на които управляващата партия на действащия министър-председател Никол Пашинян „Граждански договор“ запази лидерската си позиция, получавайки 49,81% от гласовете. Въпреки това резултатът под 50% прави победата непълна. Пашинян съхрани властта си, но не получи т.нар. “Конституционно мнозинство”, което означава достатъчно гласове за евентуални промени на Конституцията на Република Армения.
Внасянето на изменения в Конституцията е най-важният политически елемент за окончателното мирно уреждане и развитието на отношенията между Баку и Ереван. Причината е, че в преамбюла на действащата Конституция се споменава „Декларацията за независимост“, която споменава сред целите на републиката обединението на бившата Арменска ССР с (Нагорни) Карабах. Именно този Карабах, който от началото на 1990-те г. на ХХ век и до 2023 г. еднозначно беше признат от Съвета за сигурност на ООН за незаконно окупирана територия на Азербайджан.
С други думи, използвайки преамбюла на настоящата Конституция, реваншистките среди в арменския политически елит лесно биха могли да поставят началото на нов етап от регионалния конфликт в Южен Кавказ. След това чрез пропагандни медии те биха могли да налагат тезата, че за подобни действия в арменското законодателство имало определена легитимна основа. Въпреки това реваншисткото движение в Армения, което открито се ползва с подкрепата на Москва, претърпя поражение на изборите.
Кремъл и запазването на нестабилността
Проруският милиардер Самвел Карапетян, чиято партия “Силна Армения” е втора и експрезидентът (2000-2008) Роберт Кочарян с блока “Армения”, на третото място, са лишени от възможността да рестартират отношенията с президента на Русия Владимир Путин. Идеята им бе да започнат милитаризация на страната и открито да се подготвят за нова война срещу Азербайджан. Те обаче могат и ще направят всичко необходимо, за да възпрепятстват кабинета “Пашинян” при провеждането на конституционната реформа. Причината е, че основният печеливш от потенциалната нова нестабилност в Кавказ е Кремъл.
Мирният договор между Азербайджан и Армения е в интерес както на държавите в региона, така и на Турция, Евросъюза и САЩ. За сметка на това Москва, която от три десетилетия насам изпълняваше ролята на геополитически арбитър в региона, ще загуби остатъците от влиянието си.
„В продължение на десетилетия Руската федерация поддържаше конфликта в замразено състояние, използвайки военното си присъствие и ролята си на посредник, за да оказва натиск както върху Армения, така и върху Азербайджан“, коментира през август 2025 г. британският вестник The Financial Times.
Именно поради тази причина администрацията на Путин е разпоредила на пропагандните медии да представят изборните резултати в Армения като „загуба“ за прозападноориентирания Пашинян. Москва нареди на медиите да се акцентира единствено върху това, че партията на арменския премиер не е достигнала на изборите границата от 50%. За това пред независимото рускоезично издание Meduza е разказал служител на една от водещите московски медии, лоялни на Кремъл.
Снимка: ЕПА
Лесно предвидимо е, че проруски настроени представители на властта в Южния Кавказ и в ЕС, както и многобройните „полезни идиоти“, скоро ще започнат настойчиво да призовават за подписване на мир между Азербайджан и Армения „в сегашния му вид“. Без да се провеждат съответните конституционни реформи. Зад привидно миролюбивата опаковка на подобни лозунги още сега може да бъде разпозната кремълската стратегия, чиято цел е непрекъснато да създава хаос в региона, традиционно попадащ в сферата на руските интереси.
За международните експерти и свободната международна общност е важно да помнят, че мирният договор в Южния Кавказ не се свежда единствено до нормализиране на отношенията между Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев. Той трябва да представлява рестарт на отношенията между два народа, избрали пътя на сътрудничеството, откритостта и просперитета.
И въпросът не се изчерпва само с опасността от нова война в региона. Без подписването на пълноценен мирен договор и без приемането на конституционни промени е невъзможно деблокирането на регионалните комуникации. По този въпрос нееднократно са се изказвали лидерите на Азербайджан Алиев и на Турция - Реджеп Тайип Ердоган. Именно „отварянето“ на региона представлява най-прекия път към икономически просперитет и реална преориентация на Армения от Русия към Европа.
Конституционната реформа е пътят към икономически ръст
Никол Пашинян нееднократно е демонстрирал, че разбира и приема необходимостта от промени в Конституцията на Армения. Добре известен е неговият цитат, в който сравнява Армения с човек, облечен в червени дрехи, който трябва да премине по път, от двете страни на който стоят бикове. „Но с червеното облекло няма да можем да извървим този път“, заявява той същото интервю от 2024 г., визирайки именно необходимостта от конституционна реформа.
Почти 50% от гласувалите за Пашинян на 7 юни всъщност са показател, че арменският народ отлично се ориентира в детайлите. Значителна част от арменското общество е готова за промени и желае те да се случат. Въпреки липсата на абсолютно мнозинство, което да му позволи самостоятелно да инициира референдуми, арменският премиер все още може да стартира процеса по промени в Конституцията, ако си осигури подкрепата на част от опозиционните депутати. „Именно тук ще бъдат съсредоточени усилията на Русия за проваляне на мирния процес (между Армения и Азербайджан - б.р.)“, обяви по този повод аналитичният център на ЕС EUISS.
Армения се нуждае от Конституция, която работи за утрешния ден, а не задържа страната в политиката от края на 1980-те г. на ХХ век. Южен Кавказ де факто живее в различна реалност, а Карабах вече не е предмет на преговори. Ако арменският народ действително желае мир, икономическо развитие и отваряне на регионалните транспортни комуникации, той ще трябва да направи следващата стъпка. А именно - да премахне от националната си правна рамка всичко, което пречи на Армения да излезе от логиката на конфликта. И да се съсредоточи върху развитието на страната. Именно такъв курс е обективно необходим не само на властите в Ереван и в Баку, но и на целия регион, наравно със съюзниците от ЕС.
