Като гледам пируетите на министъра на отбраната и на колегите му в кабинета, които непрекъснато се налага да коригират собствените си позиции - едно говори външният министър, друго военният, трето икономическият, четвърто президентът Радев - все по-често си задавам въпроса дали ефектът „ИТН“ няма да настъпи при това управление много по-бързо, отколкото при хората на Слави Трифонов.
Засега ги крепи личният авторитет на Радев. Но и той до голяма степен се основава на вярата в генерала, в спасителя, в царя на обикновения човек - нещо, което все повече прилича на политическа религия, отколкото на рационална оценка на резултатите.
Да, влязоха във властта с висок кредит на доверие. Но този капитал се топи с впечатляваща скорост.
Причината е проста - липсват подготвени кадри, липсват ясни политики, липсва усещане за посока.
И не, не изпитвам злорадство. Напротив. Бих бил сред първите, които биха ги подкрепили, ако правеха необходимите и разумни неща.
Вместо това наблюдаваме пиар акции. Събират се с търговските вериги, обещават огромни процента по-ниски цени за шест месеца и очакват обществото да повярва. Всеки, който е живял достатъчно дълго и е виждал подобни кампании, знае как завършват те.
Веригите няма да работят на загуба. Те ще прехвърлят тежестта по веригата - чрез ограничаване или преформатиране на промоциите, чрез натиск върху доставчиците и производителите /те вече изпищяха/ или чрез други счетоводни и търговски механизми. А производителите, особено българските, често нямат на кого да прехвърлят тази тежест. Накрая сметката остава за тях. Възможно е и държавата да се окаже губеща чрез по-ниски данъчни постъпления.
В МВР поставиха за изпълняващ длъжността главен секретар човек, когото протестиращите отлично познават като близък до модела „Борисов - Пеевски“. Същия модел, срещу който уж ще се бори Радев.
Колко време остава на Демерджиев? След последните назначения вече не съм сигурен доколко президентът пилотира самолета и доколко управлението се определя от хора като Копринката и Пламен Узунов.
Никак не съм оптимист и за бюджета. Там тепърва предстоят неприятни изненади.
Пак казвам - не се радвам. Нямам причина да се радвам. Просто не виждам основание за оптимизъм.
Големият проблем не са допуснатите грешки, макар че са непростими за хора, които са от десет години във властт. Истинската тревога идва от осъзнаването, че Радев не е склонен към самокритика и корекция на грешките. При него логиката е „напред, кръгом и пак напред“. А цената на тези грешки не я плаща президентът, сега премиер. Плащаме я всички ние - с времето, което губим, с пропуснатите възможности и с надеждите, които някой друг е похарчил вместо нас.
Историята показва, че най-бързо се изчерпват не управленията без решения, а управленията с прекалено големи обещания и твърде малко капацитет да ги изпълнят.
Лошото е, че животът ни минава покрай такива случайно попаднали хора във властта.
