Николай ЯКОВЕНКО, журналист - политически анализатор
Премиерът на Армения Никол Пашинян, чиято партия “Граждански договор” в неделя спечели парламентарните избори, позовавайки се на скорошния си телефонен разговор с председателя на Еврокомисията (ЕК) Урсула фон дер Лайен, заяви на 7 юни 2026 г., че Евросъюзът (ЕС) се е превърнал в нова експортна дестинация за арменските стоки.
50 млн. евро компенсации за Армения
Урсула фон дер Лайен предаде много важна информация: селскостопанската продукция от Армения ще бъде изнасяна за ЕС без митнически такси, тоест в рамките на свободен митнически режим“, съобщи Пашинян.
На 20 май, в навечерието на парламентарните избори в Армения, Русия започна да въвежда ограничения върху вноса от тази република върху редица стоки, включително алкохолни и безалкохолни напитки, зеленчуци, зелени подправки, плодове, както и риба и цветя. Москва обясни тези мерки със „санитарни нарушения“, но на практика те изглеждат като инструмент за икономически натиск на фона на засилващото се сближаване между Ереван и ЕС.
„Като въвежда ограниченията за импорт върху арменската продукция, Москва използва икономическите отношения като оръжие за политически натиск“, заяви Урсула фон дер Лайен на 5 юни по време на споменатия разговор с Пашинян: „Именно затова Европа твърдо подкрепя Армения.“
Ръководителката на ЕК също така обеща да предостави незабавна финансова помощ на Армения в размер на над 50 млн. евро като компенсация за спрения износ към Руската федерация.
Преференциите на ЕС за Украйна приключиха?
Прави впечатление, че ЕС, позовавайки се на необходимостта да помогне на Армения да противодейства на натиска от страна на Москва, е готов да предоставя на Ереван нови търговски преференции. В същото време ЕС ѝ отнема аналогичните облекчения на Украйна – държава, която от 2022 г. насам, с цената на огромни жертви, се противопоставя на военната агресия на Кремъл.
Режимът на безмитен достъп на украински стоки до пазара на ЕС престана да действа на 5 юни 2025 г. Още на следващия ден ЕС възстанови митата и квотите за редица украински селскостопански стоки. Въпреки че официално никъде не се дават обяснения, натискът от държави от Източна Европа като Полша, Унгария и Словакия, които през 2023 г. водиха кампания срещу доставките на украинско зърно на пазарите на ЕС, постигна своя ефект в Брюксел.
Самото обещание на фон дер Лайен, дадено на Пашинян, за безмитен достъп на Армения до пазара на ЕС изглежда институционално съмнително и излиза извън рамките на обичайната логика на вземане на решения в ЕС. Подобни мерки не могат да бъдат приемани по време на телефонен разговор и не попадат в личната компетентност на председателя на Еврокомисията.
Промяната на митническия режим, предоставянето на нови тарифни облекчения или на безмитен достъп изисква задължително правно оформяне в Съвета на ЕС и Европарламента (ЕП). Това пряко следва от правилата за формиране на търговската политика на ЕС, изложени на официалната страница на ЕК.
В случая с Армения това е особено важно, тъй като Армения беше изключена от системата на търговските преференции на ЕС (GSP/GSP+) от 1 януари 2022 г., защото вече не отговаряше на критериите за страна бенефициент. Създава се впечатлението, че Урсула фон дер Лайен фактически еднолично взема решения от името на целия ЕС в полза на Армения, подменяйки със себе си институциите му и установените процедури.
Снимка: primeminister.am
ЕС и проарменската позиция
Политиката на Урсула фон дер Лайен по отношение на Южен Кавказ все повече изглежда не като балансиран подход на ЕС, а като политически ангажирана и явно проарменска линия. През 2020–2023 г. например Азербайджан сложи край на 30-годишната арменска окупация на Карабах и прилежащите райони. По този начин Баку възстанови суверенитета си над своите международно признати територии в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 822, 853, 874 и 884, които изискваха изтеглянето на арменските сили оттам.
Въпреки това фон дер Лайен и други европейски политици, включително тогавашният върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, не подкрепиха Азербайджан. Напротив, те публично осъдиха действията на Баку и обявиха „разширяване на подкрепата“ за Армения.
При това Урсула фон дер Лайен дори не спомена изпълнените резолюции на Съвета за сигурност на ООН, докато по отношение на други конфликти тя редовно се позовава на решенията на ООН и настоява за тяхното пълно изпълнение. На 2 май 2024 г. в Бейрут, говорейки за ситуацията в Южен Ливан и напрежението по ливано-израелската граница, тя призова всички страни за пълно изпълнение на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН.
Напълно вероятно е официалната позиция на ЕС да е била наложена на Еврокомисията от президента на Франция Еманюел Макрон – Париж от десетилетия е главният “международен адвокат” на Армения. Кадрите от Ереван с пищното посрещане на Макрон по време на майските срещи на върха на Европейската политическа общност и на ЕС–Армения говорят сами за себе си: арменците смятат Франция за ключов партньор на Запада и именно тя е основният двигател на евроинтеграцията на републиката.
Във всеки случай подобен избирателен подход за пореден път демонстрира, че за Урсула фон дер Лайен международното право е важно само тогава, когато съвпада с политическата ѝ линия. Или с линията на нейните ментори – в политиката тя се появи като министър на отбраната в правителството на канцлерката Ангела Меркел, която се смяташе за неформален лидер на ЕС. Днес за такъв лидер в ЕС се смята Макрон, а той, както е известно на всички, свири в един и същ джаз бенд с Пашинян.
Затова, независимо дали е искрен или продиктуван от политическата конюнктура, откровено проарменският курс на главния комисар на Еврокомисията подкопава авторитета на ЕС. Политиката на госпожа фон дер Лайен за предоставяне на избирателни преференции на държави от Източна Европа поставя под съмнение способността на Брюксел да действа като безпристрастен защитник на правните принципи, еднакви спрямо всички партньори.
