Украинските младежи все по-често прибягват към насилия и тормоз над съучениците си, опитвайки се по този начин да се справят със собствените си травми. В украинските канали на Телеграм и ТикТок все по-често се появяват видеозаписи, в които някой ученик е обект на подигравки и побой, като всичко това е надлежно заснето.
Много украински младежи страдат от тревожни разстройства
"Тази голяма жестокост сред децата ме поразява. Това е физическо насилие. А и всичко се пуска в социалните мрежи, предизвиквайки нова вълна от насилие", казва пред ДВ образователният омбудсман на Украйна Надежда Лещик. Според нея, този проблем се изостря по време на война допълнетелно. „В началото на войната имаше по-малко такива случаи, но покрай пълномащабното нахлуване на Русия на образователните институции в Украйна вероятно не се отделяше достатъчно внимание. След това с всяка следваща година случаите се увеличаваха.“
Лещик отбелязва редица фактори, които оказват негативно влияние на психическото състояние на децата: въздушите тревоги, обстрелите. Много деца чакат родителите си да се върнат от фронта или са ги загубили. Проблем беше и миналата зима с масовите обстрели, липсата на ток и топлина, заради които училищата и другите образователни институции работеха дистанционно - всичко това доведе до недостатъчно добро социално взаимодействие между децата.
Образователният омбудсман изтъква, че по време на войната е нараснало и домашното насилие. „Войната предизвиква определена депресия, посттравматични разстройства у децата, родителите и педагозите, а и увеличава случаите на насилие в образователните учреждения.“ Лещик се позовава на изследвания, според които при 75 процента от учениците се наблюдават прояви на стрес – депресии, фобии и страх.
"Заради войната хората са по-склонни към различни негативни емоции"
Учители от киевските училища споделят пред ДВ, че подрастващите реагират по различен начин на стресовите ситуации – някои се затварят в себе си, други стават агресивни. При децата пък се увеличават конфликтните ситуации, в които се тормозят взаимно и се унижават.
По повод обидите, които си разменят децата в социалните мрежи, докато играят видеоигри, 14-годишният Давид от киевския лицей N45 коментира: „Децата правят това в името на самоутвърждаването за сметка на другите, а войната определено оказва влияние. Вероятно някой е преживял травма и изразява това по този лош начин“.
15-годишната ученичка Яна забелязва, че заради войната „хората се намират в несигурно психическо състояние и са по-склонни към различни негативни емоции“. „Когато човек е ядосан, може по-лесно да обиди някой друг човек. А обиденият може по-лесно да се поддаде на оскърблението.“
Момичето допълва, че е по-лесно да обидиш някого в мрежата, отколкото в реалния живот. „Понякога в реалния живот има хора, които могат да предотвратят тормоза. А в личен чат това е невъзможно“, казва Яна. Нейното семейство е заминало от Донецка област за Днепропетровск във връзка с войната. А на нея ѝ се наложило да спре да ходи на училище там, защото децата, с които се опитвала да се сприятели, я тормозели заради това, че е от Донецк.
Руските специални служби подстрекават украински деца към насилие
Заради войната мобилните телефони в украинските училища не са забранени – за да могат по време на въздушна тревога децата да се свръзват с родителите си. Затова те имат и постоянен достъп до социалните мрежи, а именно в чатовете, както казват киевски полицаи, тече негативната комуникация – тормоз, унижение и т.н.
"Децата могат просто така да напишат нещо обидно. Те не разбират, че то може да бъде много обидно за другия и да повлияе на емоционалното му състояние", казва пред ДВ полицейската инспекторка по проблемите на младежите Яна Вончаренко.
Тя и нейните колеги говорят с много деца и ги учат да разпознават негативното съдържание в Телеграм и ТикТок, за да реагират правилно. В мрежата има много подозрителни канали, създадени именно за младежката аудитория, където пряко или косвено се култивира неуважение към родителите, насилие, унижение на другите деца и т.н. Полицаите изтъкват, че на децата често им е трудно да разпознаят в социалните мрежи истинските приятели, от което се възползват включително и руските специални служби.
Омбудсманът Надежда Лещик казва, че руски агенти подстрекават украинските младежи към насилие, въвличайки ги в извършването на терористични актове, за което им предлагат пари. По данни на украинската полиция, през 2025 година са били разкрити 24-има непълнолетни на възраст от 14 до 17 години, свързани с терористични актове по поръчка на руските специални служби.
Съвсем не всички младежи обаче се поддават на руската пропаганда и сътрудничат на руските агенти – някои сами или заедно с родителите и учителите информират полицията за подозрителни обръщения. Деветокласничката от Киев Мария споделя пред ДВ, че руската агресия е накарала и подрастващите да станат по-внимателни. „Войната кардинално промени отношението ми към самата мен и към нас като нация, към нашия език. Преди войната често се възприемахме като едно цяло с руснаците, но сега вече стана ясно кой кой е.“
Там, където има насилие, има и стабилност, и сигурност
Образувоталният омбудсман Лещик признава, че украинските училища не могат да се справят сами с негативното влияние на войната – натоварването е твърде голямо. Тя призовава всички участници в образователния процес – учители, училищни психолози, родители – да бъдат внимателни и да не пропускат измененията в психологическото състояние на децата.
Пред ДВ училищни психолози от Киев разказват, че децата често не споделят проблемите си със своите родители или не искат да ги огорчават още повече, ако например бащата е в плен или е загинал. Децата невинаги споделят и с учителите. Затова, както подчертават специалистите, задача на училищата е да научат децата да бъдат психологически устойчиви и да им създадат сигурна и комфортна училищна среда, за да могат те поне донякъде да отвлекат вниманието си от проблемите. „Тъй като в свят, в който има много насилие, е много важно да се помни, че все пак има и стабилност, и сигурност - има места, където могат да бъдат намерени приятели и да бъдат помолени за помощ“, казва пред ДВ училищната психоложка Марина Панченко.
Автори: Ян-Филип Шолц | Александра Индюхова
