Президентът на САЩ може да разпореди военна операция без одобрението на Конгреса само за срок от 60 дни. В случая с войната в Иран този срок изтича на 1 май. Какво означава това за Тръмп и какви възможности има?
Доналд Тръмп обича да се представя като силен президент, който изчерпва всички свои правомощия, заложени в Конституцията на САЩ. В качеството си на върховен главнокомандващ на въоръжените сили, той има право да започне военна операция, но след това трябва официално да уведоми Конгреса за това - в рамките на 48 часа.
В случая с войната в Иран той направи това в срок - на 2 март. Сега обаче наближава вторият краен срок: такава операция може да продължи само 60 дни без одобрението на депутатите и сенаторите. Този краен срок изтича на 1 май.
Ако дотогава не се очертае решение чрез преговори между Вашингтон и Техеран, президентът трябва да предприеме нови стъпки, за да остане военната операция срещу Иран легитимна. Какви варианти се очертават пред Тръмп, който през втория си мандат редовно управлява чрез укази, заобикаляйки парламента?
Какво представлява Резолюцията за военните правомощия?
Начинът, по който се разпределят правомощията между Конгреса и президента в случай на война, е уреден в така наречената Резолюция за военните правомощия. Още при приемането ѝ през 1973 г. законът не се хареса на тогавашния президент Ричард Никсън. Ветото му обаче беше отхвърлено от Конгреса с две трети мнозинство, с което законът влезе в сила. Резолюцията се счита за урок от войната във Виетнам, която беше одобрена от Конгреса едва през 1964 година.
Преди почти 240 години бащите-основатели на САЩ са разделили в Конституцията темата за воденето на война по следния начин: президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, но само Конгресът има право да обяви война. Днес обявяването на война отдавна вече не е правено – за последно в Американския конгрес е гласувана декларация за война на 4 юни 1942 г. - срещу България, Унгария и Румъния, които по време на Втората световна война бяха съюзници на нацистка Германия.
Резолюцията за военните правомощия гарантира на Конгреса права и при съвременни конфликти без официално обявяване на война, но в същото време осигурява и достатъчно свобода на действие на президента в деликатни ситуации. Как ще се развият нещата оттук нататък зависи не само от решенията, които ще бъдат взети във Вашингтон, но и от все още неясната ситуация в Близкия и Средния Изток.
Срокът може да бъде удължен, но само с 30 дни
В съответствие със закона американският президент може еднократно да удължи 60-дневния срок с още 30 дни – по-специално, за да позволи организирано изтегляне на войските. Икономистката Сторми-Аника Милднер, ръководителка на мозъчния тръст „Аспен Институт Германия“, счита, че това ще бъде най-вероятният сценарий: „Предполагам, че Тръмп ще се възползва от допълнителния 30-дневен срок – с мотива, че вече има постигнат напредък, че е налице примирие или че се очертава край на войната, така че това време е необходимо, за да се приключи процесът“, каза тя в интервю за ДВ.
Тази аргументация обаче би била отслабена, ако ситуацията в Ормузкия проток например се влоши още повече и безсрочното примирие, което понастоящем е в сила, бъде нарушено. „Ако конфликтът сега ескалира още повече, аргументацията за тези 30 дни естествено ще бъде още по-спорна, отколкото е и без това“, казва Милднер.
„Ню Йорк Таймс“ посочва още една възможност: Тръмп би могъл да настоява, че правилото за 60 дни не е приложимо в конкретния случай. По подобен начин през 2011 г. президентът Барак Обама беше обосновал одобрените от ООН въздушни удари в Либия: Военната операция не включва продължителни сражения, нито пък изпращането на войски по суша, беше се аргументирал Обама тогава.
Пет резолюции срещу военната операция – пет пъти „не“
По правило обаче преди по-големи военни действия президентите търсят подкрепа от населението и по-специално от Конгреса – например Джордж У. Буш преди войната в Ирак през 2003 г. Фактът, че Тръмп не е направил това при американско-израелската атака срещу Иран, е уязвим момент, който депутати и сенатори от опозиционната Демократическа партия вече са използвали неколкократно: от началото на март в двете камари имаше общо пет гласувания по резолюции, които трябваше да затруднят действията на Тръмп. Както се очакваше, резолюциите бяха отхвърлени от републиканското мнозинство в двете камари – макар и в някои случаи с много малка разлика.
„Освен приемането на резолюции, Конгресът разполага само с ограничени възможности активно да сложи край на войната“, казва Сторми-Аника Милднер: „Ефективен инструмент би било спирането на финансирането. Политически обаче това е почти невъзможно“. Защото американската армия има високо доверие сред обществото и спирането на финансирането за войниците вероятно би срещнало малко разбиране извън партийните среди.
В Конгреса вече мислят за междинните избори
Но петте гласувания в Конгреса досега не означават непременно, че шестото – след изтичането на 60-дневния срок – ще бъде лесно. Според „Ню Йорк Таймс“ няколко републиканци вече са обявили, че ще преосмислят бъдещото си поведение при гласуването. Джон Къртис, републикански сенатор от Юта, публикува текст, в който ясно заявява: „Няма да подкрепя продължителна военна акция извън 60-дневния срок без одобрение от Конгреса“. Ръководителката на Института „Аспен“ Милднер обаче казва: „За много републиканци е политически значително по-лесно да гласуват против резолюции за прекратяване на войната, отколкото активно да одобрят нейното продължаване. Последното би означавало да носят ясна съотговорност за продължителността, разходите и рисковете на мисията, което би ги направило силно уязвими точно преди междинните избори“.
Те са насрочени за 3 ноември – тогава ще бъдат преразпределени всичките 435 места в Камарата на представителите и 35 от общо 100 места в Сената. Междинните избори често са били повод за изразяване на недоволство от управлението на президента, а и тази година проучванията на общественото мнение сочат, че републиканците на Тръмп биха могли да загубят мнозинството си и в двете камари.
Американският политически консултант Джонатан Кац от „мозъчния тръст „Институт Брукингс“ казва пред ДВ, че особено в щати и избирателни окръзи, където се очаква оспорван резултат, кандидатите следят проучванията много внимателно. „В същото време би било рискован политически ход да се гласува против военната операция на Тръмп преди междинните избори. Конгресмените републиканци по-скоро няма да търсят конфронтация с президента, който е известен с това, че атакува републиканците в Конгреса, които счита за нелоялни“, казва Кац.
Една от причините за ниския рейтинг на президента Тръмп са високите разходи за издръжка на живота, за което много допринасят и поскъпналите горива в резултат от войната с Иран. Дори от редиците на иначе толкова сплотеното движение MAGA на Тръмп се чуват остри критики срещу войната. Президентът е подложен на огромен натиск да намери решение, което да съхрани достойнството му още преди междинните избори – без значение какви ще са действията на Конгреса.
